Знаете ли що за животно е Лувърът? Или тази странна дума се е появявала в разговорите на всезнайковците-възрастни като нещо, което сте задължени да познавате по рождение? Преди време предизвикахме любителите на книгите да ни последват в “Читателска щафета 3: Силата на СТРОМ”. А действието се развиваше тъкмо в подземията на тази парижка сграда. Нека разберем повече за нея…
Лувърът е един от най-големите музеи в света, а също така е и значим исторически монумент. Заемащ важна част от туристическата обиколка на Париж, музеят е разположен на западния бряг на река Сена. Близо 35 000 експоната са разположени в залите му, простиращи се на площ от 60 600 кв.м. Повече от 8 милиона туристи щурмуват залите на Лувъра всяка година, а това го превръща в най-посещавания музей в света.
Самата постройка се извисява в централната част на Париж още от края на 12 век. Издигната в западния край на града, първоначалната сграда постепенно се развива с разрастването на френската столица. Мрачната крепост се превръща в модерна резиденция на Франсоа І., а по-късно – в пищен дворец на Луи ХІV, наричан още “Кралят Слънце”.
Ето каква е и историята на самата сграда:
По време на 43-годишното управление на Филип ІІ. Огюст (1180 – 1223 г.), силата и влиянието на френската монархия значително се засилват както вътре, така и извън кралството. През 1190 г. Париж (най-големият град в Европа по онова време) бива ограден със защитен вал. За да предпази столицата на монархията от Англо-норманската заплаха, кралят решава да усили защитата на града с крепост, станала известна с името Лувър.
Крепостта на Филип Огюст не представлява кралска резиденция, а доста голям четириъгълен арсенал с кръгли бастиони на всеки ъгъл, както и в центъра на северната и западна стени. В центъра на крепостта се извисявала масивна постройка – донжон (Grosse Tour, широка 15 м в диаметър и висока цели 30 метра. (Донжонът представлява вид укрепена кула, строена вътре в замъците през Средните векове)
В средата на 14 в. Париж се простирал далеч отвъд стената, построена от Филип ІІ. С избухването на Стогодишната война възниква и необходимостта от още защитни механизми за френската столица. През 1356 година започва изграждането на наземен насип, чието строителство е продължено и развито при управлението на Шарл V. Новите укрепления опасват прилежащите райони на десния бряг на Сена, а Лувърът, затворен в разширяващия се град, губи значението си на отбранителна постройка.
След смъртта на Шарл VІ., Лувърът потъва в забвение за около столетие – до 1527 г., когато Франсоа І. решава да устрои резиденцията си в Париж. Донжонът Grosse Tour е премахнат, осигурявайки повече светлина и простор. Тогава средновековният Лувър отстъпва мястото си на ренесансовия дворец.
![Jean Clouet [Public domain], via Wikimedia Commons](https://strom.detskiknigi.com/wp-content/uploads/2013/02/Francis1-1-130x170.jpg "Франсоа І. - крал на Франция")
Царуването на Луи ХІІІ и Луи ХІV оказват най-значимо влияние върху Лувъра и дворецът Тюйлери, свързани помежду си с Голямата галерия от времето на Анри ІV. Техните амбициозни проекти довеждат до изграждането на Лувъра такъв, какъвто го познаваме днес. Но с последвалото завършване на строителството на Версай, кралският интерес към двореца спада, захвърляйки Лувъра в нов период на застой.
През 1692 г. изоставеният дворец получава нови обитатели: Френската академия е последвана от Кралската академия за надписи и медали и от Кралската академия за живопис и култура, които остават в него до 1792 г. През 1699 г. членовете на Кралската академия за живопис и култура провеждат своята първа изложба – салон – в Голямата галерия на Лувъра. Това е и първият от дългата поредица салони, привличащи огромни тълпи.
След избухването на Френската революция, през 1791 г. революционната Национална асамблея постановява, че „Лувърът и Тюйлери заедно ще бъдат национален дворец, приютяващ краля и събиращ в себе си всички паметници на науките и изкуствата“. Централният музей за изкуства отваря врати на 10. август 1793 г. Входът бил свободен, като артистите имали предимство пред тълпата, която била допускана до залите на музея само през уикендите.
През годините музеят включва във фонда си множество паметници на културата от различни епохи, непрекъснато прибавяйки нови и нови находки. Междувременно необходимостта от подобряване на експозициите и осигуряването на по-добри условия за посетителите налага изместването на френското Министерство на финансите от Лувъра, в който се помещава от 1961 г. насам.
Така на 26 септември 1981 г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран обявява плана си за възстановяването на двореца Лувър изцяло като музей. На 30 март 1989 г. е завършена и стъклената пирамида, издигната в центъра на главния двор – Cour Napoleon.
Невероятните произведения на изкуството, събрани в Лувъра от различни епохи, крият в себе си дълбоки тайни – дори Мона Лиза с нейната загадъчна усмивка. Тези тайни са достойни да бъдат пазени единствено от рицарите на Необичайното. Част от пазителите са Рафаел и Рафаела Шен, герои на френските писатели Еманюел и Беноа дьо Сен Шама.
