Коледни приказчици през май :)

„Имаше една целувка, която си търсеше дом…“

След няколко дни е 24-ти май – един от най-светлите ни празници (поне за мен). Затова, за да покажа любовта си към българската писменост, цяла седмица ще ви разказвам за произведенията на български автори!

Началото поставям с една много колоритна писателка – Весела Фламбурари – „майка“ на мишката Метличина, чиито произведения май за съжаление са познати повече на българчетата в чужбина. Тя описва себе си като завършила висше образование, с наситен тъмнокафяв цвят на очите, дебеличка до ново нареждане, поносимо разсеяна, ужасяващо бавна, но точна и вярна!

Преди няколко дни имах огромното удоволствие да се срещна с Весела лично – тя – на кръстопътя от Фестивала на детската книга в Сливен към друг фестивал в Босна, а аз – тръпнеща в очакване да се запозная с нея 🙂

Освен приятната компания и веселия разговор, получих като подарък и книжката „Коледни приказчици“. Защо ще ви пиша за тях? Защото, макар и коледни, всъщност приказките са изпълнени с щастие, доброта и красота, а те са необходими по всяко време на годината.

Кратичките текстове разказват на децата интересните истории на червени елхи, зелени еленчета, сърдити джуджета и захарни звездички. Прекрасните илюстрации на Радостина Нейкова допълват положителните истории, излезли изпод перото на Весето.

А най-хубавото от всичко е, че щастието, красотата, добротата струят от всяка страница на веселата книжка, като от очите – звездици на децата.

Трябва да се радваме на малките неща и дано ни се случват прекрасни неща, които да ни стигат (като на елхичката) за шест хиляди осемстотин трийсет и шест години напред!

[club]