Коледата в Добруджа: 75 години назад във времето

Ако сте тършували из спомените на по-възрастните, вие знаете колко интересни истории пазят у себе си. Днес се срещаме с един сладкодумен разказвач – Мария Михайлова (р. 1934 г.), прекарала детските си години в Добруджа.

Родена в с. Тодор Икономово, тя помни множество традиции, поотмрели във времето. Заедно си пожелаваме децата да познават по-добре българските обичаи и да ценят книгите така, както младите коледари от нейното детство.

„Коледните празници винаги са ни носили много радост. Коледарските дружини се подготвяха за своите обиколки, във всяка християнска къща се гласеше празничната трапеза. За нас, децата, това бяха весели дни, пълни с песни и щастие.

На Бъдни вечер коледарските дружини излизаха и цялото село ставаше песен.

„Стани нине, господине,

дошли сме ти добри гости,

добри гости – коледари…“.

Този напев се носеше между къщите през цялата нощ и внушаваше едно спокойствие и усещане за святост, за благоденствие. Коледарите влизаха във всяка къща, пееха и наричаха за здраве и берекет стопанина, стопанката, моми и момци, деца, добитък. Стопаните на всяка къща пък ги даряваха с парчета месо от коледното прасе, краваи (обредни хлябове с орнаменти), пари, благословии.

В нашето село не беше разпространена традицията да се слагат колачета на тоягите на коледарите, както се прави в други части на страната. Дружините обикаляха цяла нощ, докато не остане къща, която да не са посетили и да са поздравили стопаните й за празника. 

Винаги имаше една къща, в която коледарските дружини се събираха преди и след обиколката, за да хапнат и да проведат традиционния търг за получените краваи. Тази къща приготвяше гощавка за всички коледари и на Коледа те се събираха по обед. След като хапнеха от ястията, приготвени от получените при коледуването дарове, те разнасяха останалото месо, хляб, друга храна на бедните хора в селото. А следобед започваше най-хубавата, поне според мен, част от празничните тържества – наддаването за хлябовете.

Тези краваи бяха приготвени от момите за женене и коледарите наддаваха често според симпатиите си към девойките. Станеникът ръководеше търга и понякога ставаше наистина напрегнато, докато се достигне до развръзка и ергенът-победител грабне желания кравай. Цялото село се стичаше в къщата, където се провеждаше търга, за да види какво ще се случи…

Спомням си един път, в който един от краваите беше толкова интересен, изкусно украсен, а и бухнал – същински козунак. Но девойчето, което го беше направило, не беше от най-личните моми в село, даже напротив. Когато дойде ред да се наддава за нейния кравай, никой не искаше да участва Тогава братята ми започнаха да залагат един срещу друг, постепенно се включиха и други момци, но в крайна сметка обредният хляб дойде в нашата къща. И беше толкова вкусен! Виж как се случва до ден днешен – може да си работлив и да правиш чудесни неща, пък да те съдят по външния вид…

Когато приключеше търгът, събраните пари се даряваха на читалището, църквата и училището.

За читалището винаги се купуваха книги – не всички хора в село можеха да четат, но знанието и книгите винаги са били на особена почит.

Празникът завършваше с хоро, на което се хващаше цялото село. И всички се веселяха задружно, като загърбваха трудностите през годината и се надяваха Коледа да донесе здраве, берекет и много щастие на всички!“

Снимка на корицата: Коледари от ДФА „Габровче“ (МАИР „Боженци)