Кой стои зад книгите за муминтроли 2: Анелия Петрунова
18.11.2012

Преди няколко дни ви разказахме за една от преводачките на поредицата за муминтролите – Теодора Джебарова. И ако с нейна помощ днес можем да прочетем “Невидимото дете” и “Омагьосаната зима”, зад цели пет книги от поредицата стои друга дама – също толкова известен преводач, също толкова добър специалист. Коя е тя? Нека ви я представим…

Кой си ти? Казвам се Анелия Петрунова и се занимавам с езици и по-точно с преводи. Като преводач работя от 2001 г., а с превод на художествена литература се занимавам от 2007 г.

Коя е голямата ти страст и как се захвана с преводаческата дейност? Страстта ми са чуждите езици и всичко, свързано със словото. За да стана преводач, ми помогна на първо място образованието ми по специалностите скандинавистика и английска филология в Софийския университет. Имах възможност да се уча от големи специалисти в областта на преводите, сред които Веселина Георгиева и Павел Стоянов. А тъй като ми харесва не само да уча, но и да предавам знанията си на други хора, освен работата ми с преводи, няколко години преподавах шведски език в Софийския университет. За мен този период беше много ползотворен – аз самата научих много, а мисля, че успях и да помогна за професионалното развитие на голям брой по-млади колеги. Работата ми като преподавател също има голям принос в развитието ми като филолог и преводач.

Как се става все по-добър и по-добър специалист в твоята професия? Основна роля в развитието на преводача има самият процес на превод. Всяка книга му дава много, не на последно място с предизвикателствата, пред които го изправя. Част от процеса на превода и процеса на израстване на преводача е и работата му с редактора – сътрудничество, което често е извънредно плодотворно както за преводача, така и за крайния вид на книгата.

Често, когато четем дадена книга, не се замисляме изобщо, че всъщност тя е написана на чужд език. Каква обаче е ролята на преводача в книгите? Преводачът за мен е посредник между автора и читателя. Ролята му наподобява тази на жреца или на свещеника – да разтълкува и предаде гласа на автора. В професионалния си път като преводач аз се срещам с всякакви текстове – и художествени, и нехудожествени. Те имат различна специфика и предполагат различен процес на работа, но за мен е важно да работя и с двата вида текстове, за да продължа да се развивам пълноценно като преводач.

Какви автори превеждаш предимно? Досега името ми е било свързано изключително с Туве Янсон (в мой превод излязоха пет от книгите за деца на известната финландска писателка и два нейни сборника с разкази). Откакто с нея се срещнахме преди пет години на страниците на книгите й, между нас се оформи своеобразно интелектуално общуване, от което се раждат българските преводи на великата финландка.

За мен беше удоволствие и чест да се срещна виртуално и с друга скандинавска авторка – Майгул Акселсон. От това общуване се роди преводът на нейния най-известен роман „Априлската вещица”, с който тя беше представена за първи път на българския читател. Но връзките на преводача с писателите са отворени – преводачът винаги е готов за нови срещи с нови автори, за да може да достигне и техният глас до читателите, които не владеят езика му.

Както знаеш, благодарение на изд. Дамян Яков, ние от сайта „Детски книги“ провеждаме специален месец на муминтролите – главни герои в книгите на Туве Янсон. Какво е твоето мнение за муминтролската поредица? Поредицата е насочена на първо място към децата, но смятам, че може да бъде интересна и за възрастните. Положителна черта е това, че историите
следват в хронологичен ред, а героите порастват. Но книжките са сравнително самостоятелни и могат да се четат и разбъркано.

Трудно ли се превеждат подобни текстове и детски книги като цяло? Сред моите преводи от поредицата имаше и по-трудни, и по-лесни текстове. Но с течение на времето и в хода на работата преводачът “навлиза” в стила на автора и става по-лесно. При Туве Янсон съществува една особеност – тя е израснала на остров, сред природата, до морето – типична среда за много скандинавци. Поради това тя е по-запозната с животинските и растителните видове, а и с елементите на лодките, отколкото повечето български читатели. Самата скандинавска среда също предполага наличие на животински и растителни видове, които не се срещат у нас. Това е предизвикателство за преводача. А в същото време става въпрос за книги, предназначени на първо място за деца, което също трябва да се съобрази.

Имаше ли момент в превода на муминтролските книги, който те затрудни изключително много? От една страна стихотворенията, от друга множеството наименования на растителни и животински видове и морската терминология.

Ако можеше да бъдеш герой от поредицата на Туве, кой щеше да си избереш и защо? Най-много ми допадат мама Муминка и Муминтрол. В ролята на мама Муминка ми е по-трудно да се вживея, така че бих си “заплюла” Муминтрол. Той е добродушен, дружелюбен, много верен приятел, отговорен (вероятно дори по-отговорен от баща си), но и много любознателен, и търсещ приключения.

Каква мечтаеше да станеш като малка? Това, което станах – преводач и преподавател.

А за какво мечтаеш сега? За няколко неща, но те са тайни.

Защо се занимаваш с детски книжки? Отначало така се случи – дебютът ми в художествените преводи да бъде с книги за деца. След това продължих по този път, харесваше ми все повече и повече.

Лесно ли измисляш героите си? Авторите са ги измислили, аз само ги „обличам” в нови дрехи за българския читател.

Коя е любимата ти детска книжка? „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен.

Защо е важно да четем? За да научаваме повече за себе си и за света.

Какво ще пожелаеш на младите читатели? Много удоволствие от четенето.

В превод на Анелия Петрунова са книгите “Малките тролове и голямото наводнение”, “Кометата идва”, “Цилиндърът на магьосника”, “Татко Мумин и морето”, “Тайнството на юни”, както и произведението за възрастни “Лятна книга”.

Автор: Вал Стоева

 

 

 

 

 

 




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар