Кой прави детските книги: Нели Маргаритова

Нели Маргаритова живее в Смолян и пише изключително топло и уютно.

Сред книгите й ще откриете поредицата за Рада и “Славни случки в Слънчогледово” (изд. “Слово”), “7 приказки зелени с крила, крачета и антени” и ” Букви с меки лапки, капели и чорапки” (изд. “Рибка”), “101 срички за полезните привички” (изд. “Велес”) и “Чудни приказки за порастване” (изд. “Софтпрес”). 

Ето и отговорите на писателката в нашето кратко интервю:

Опишете се с 5 думи…

Много разсеяна, но отговорна личност.

Кое е най-трудно в работата Ви?

Роботя в няколко посоки. Преди всичко съм майка на 11-годишно момиченце, с което много обичаме да творим заедно разни неща у дома. Това е най-приятното ми задължение и върви наред с писането на детски книжки.

Създаването на истории за деца съвсем не е толкова сложно, когато споделяш ежедневието си с изобретателно и весело дете. По-трудна е основната ми работа в голяма организация, която изисква съсредоточаване, организираност и пределна точност.

А най-вдъхновяващо?

Времето с дъщеря ми. Удивително е какъв кошер от идеи е главата на едно човече на тази възраст. Последното ни занимание бе изрязването, лепенето и оцветяването на цели светове от картон, хартия и станиол. Морски градове, коралови рифове, острови и космически пространства се ширят в стаите, които обитаваме днес.

Ако не пишехте книги, щяхте да бъдете…

Художник.

Коя детска книга Ви е разсмяла най-много?

В момента четем заедно „Емил от Льонеберя“ на Астрид Линдгрен и много се забавляваме.

А коя Ви е натъжила най-силно?

Първата, която прочетох много отдавна. „Без дом“ на Хектор Мало. Плаках много.

Ако можехте да се запознаете с един-единствен любим герой от книгите, кой бихте избрали?

Томас от „Книгата на всички неща“ на Хюс Кайер. Възхитително момче! Расте в истински ад, но успява да превъзмогне нещастието.

Ако можехте да живеете в детска книга, коя щеше да е тя и защо?

Бих потънала в приказките на Андерсен. Излъчват изключителен уют и финес.

Когато Ви попитат за детски книги, най-напред се сещате за…

„Топлото човече“ на Мая Дългъчева. Смислена, великолепно написана и илюстрирана книжка.

Три неща, които не знаем за Вас…

Ще споделя с вас една моя мечта. Бих искала да напиша няколко мънички приказки, подходящи за събуждането на деца (и възрастни). Такива, които се побират в 2-минутен прочит. Съществува традицията да се четат приказки за “лека нощ”, а се чудя защо няма такива за “добро утро”.

Какво ще пожелаеш на българските читатели?

Четете заедно с децата си! Гушнете ги и им разкрийте магията на книжките!