Лесли Пар има удивителен талант да създава книги за подрастващи по тежки теми, като поднася трудностите и тегобите на героите елегантно, нежно, с разбиране за товара, който читателите поемат, но и с увереност, че именно така те стават по-толерантни и силни.
Първата й книга на български език, “Долината на изгубените тайни”, е пленяваща. Същото може да се каже и за романа “Когато войната се прибра у дома” (изд. “Дъбови листа”), преведен от Габриела Кожухарова.
Какво ще откриете в книгата?
Нати и майка й Фион живеят сами в Либануи. След смъртта на бащата, майката на Нати трябва да работи здраво в местната фабрика, в която собственикът не зачита правата на работничките си, товари ги до изтощение и орязва несправедливо нищожните им надници. Именно чувството за справедливост на майката довежда до уволнението й и до необходимостта Нати да заживее на ново място, при почти непознати за нея роднини.
Двете се местят в Инисфах, където във Ферм Фах живеят чичо Дюи, леля Мери, Нерис и Хю. Нерис е бъбриво момиче на възрастта на Нати, а Хю се е завърнал от войната, в която е изгубил ценен приятел. Травмата на младия мъж се отразява на цялото семейство и дори жизнерадостта на Нерис не може да тушира напрежението.
Нати трябва да свикне да посещава ново училище, да се нагоди към привичките на новия дом, в който е попаднала. Огорчението от напускането на Либануи и раздразнението от действията на майка й я подтикват да прекарва времето си в двора на близкото лечебно заведение, в което са настанени ветерани от войната. Там момичето се запознава с инвалида Чарлс и младия войник Джони. Съдбата на Джони се оказва много интересна за Нати, защото той страда от истерична пориомания – “загуба на паметта без наличие на очевидна мозъчна травма”.
“- Но войната свърши преди цяла вечност!
– Така е – потвърждава Чарлс. – Но всички я отнасяме със себе си у дома. А сега е здраво заключена нейде в някое малко кътче в ума на Джони.”
Междувременно, животът във Ферм Фах се променя постепенно. Нерис е силно запленена от суфражетките и от възгледите на Фион. Тя решава да организира стачка в училище, за да могат децата да получават безплатен обяд. Подготовката на стачните действия, отпорът на настоятелството и упоритостта на Нерис са интересни за страничния наблюдател и разбуждат желание за справедливост.
Хю пък открива част от тайните си на Нати, което поставя начало на възстановяването му от травмата на войната, макар това възстановяване да е напълно неочаквано за семейството му. Финалът е трогателен и, макар да е очакван за активните читатели, със сигурност ще доведе до някоя сълза от умиление.
Прочит под лупа
Лесли Пар пише увлекателно и създава реалистичен роман, чиито герои са жертви на войната и на несправедливото отношение към по-бедните. Писателката предлага задълбочен поглед към посттравматичния стрес и поставя читателя в ситуация да мисли за жертвите на конфликтите. Темата за войната присъства на заден план, но последиците от нея са видими във всеки момента от ежедневието на героите в романа и дава добра представа за щетите от подобни конфликти, отекващи години след подписването на примирие. В света, в който живеем днес, историята на Хю и Джони е особено актуална и подходяща за разговори с подрастващите.
Равните права, справедливото заплащане и грижата за хората в затруднено положение са още от темите, вплетени умело в “Когато войната си дойде у дома”. Романът подтиква читателите да научат повече за човешките права и икономическите механизми, актуални както в миналото, така и днес. Сравнението на ситуацията преди и сега полага основите на гражданското образование и позволява на тийнейджърите да се запитат с какво разполагат, какво биха могли да постигнат, срещу какво си струва да се съпротивляват.
Преводът на Габриела Кожухарова е още един от плюсовете на книгата.
Идеи за разговор
Романът предлага множество теми за разговор с читателите над 13-годишна възраст. Ето няколко насоки:
- Какво е отношението им към войната? Информирани ли са за военни конфликти, които се случват в момента в света? Тези конфликти тревожат ли ги или ги приемат като нещо, което не ги засяга?
- Знаят ли нещо за пориоманията? А за посттравматичния стрес?
- Какво е отношението им към правата на човека? А към правата на работниците? Или правата на жените?
- Ако те са работодатели, как биха постъпвали спрямо служителите си: ще им осигуряват ли социални придобивки (ваучери за храна, за спорт, допълнителни дни отпуск и т.н.) или не биха излизали извън условията по сключения договор?
- Какво биха искали да променят и са готови да разработят кампания в негова защита? (Например: кампания за нови книги в училищната библиотека, изграждане на пешеходна пътека на опасен участък или нещо друго?) Има ли нещо, което биха искали да премахнат?
Прочетете откъс от книгата ТУК
Прочетете отзив за другата книга на Лесли Пар тук.
