Коалата, която разбра, че може

Рейчъл Брайт и Джим Фийлд са познати на българските деца с книгата “Лъвът в мен” (изд. A&T Publishing). Книгите им адресират характерни за порастването трудности. Те са поднесени с помощта на истории, в които животните намират решения за справяне с предизвикателствата.

Коалата, която разбра, че може

“Коалата, която разбра, че може” е още една от книгите на тандема Брайт–Фийлд. В нея се разказва за пухкавата коала Кевин. Кевин е цар в правенето на нищо. Той обича да стои високо на дървото си и отклонява всички покани на другите животни, свързани с промяна на обичайния му режим. Защо? Защото неизвестното го плаши ужасно!

Един ден притесненията на Кевин се сбъдват – той чува обезпокояващ звук, който предвещава промяна. Промяната изобщо не се харесва на коалата, но нещастието е неизбежно; дървото на Кевин пада и животинчето е принудено да преживее най-големите си страхове.

А щом Кевин установява, че промяната не е толкова страховита, колкото е предполагал, животът изведнъж става по-пъстър и весел.

В “Коалата, която разбра, че може” Рейчъл Брайт поставя темата за страха от промяната и неизвестното. Много от децата се адаптират лесно към намирането на нови приятели, участието в игри и промяната в обстановката, но за други подобни новости са източник на непрекъснат стрес.

Може да изглежда странно, но за подобни деца и най-вълнуващите и приятни преживявания са свързани със сериозна вътрешна настройка и мислено прехвърляне на най-мрачни сценарии.

Коалата Кевин е типичен образ на чувствителните деца и силата на книгата се крие именно в предложената възможност – читателите/слушателите да преживеят през книгата страховете си и да видят, че финалът не е мрачен, а щастлив.

Друг плюс са илюстрациите на Джим Фийлд. Те насочват погледа на читателите и слушателите към екзотичния континент Австралия, където се срещат коалите, вомбатите, кенгурутата, птиците ему, кучетата динго и дългоухите джербоа.

Рисунките дават достоверни знания за флората и фауната на континента – важна подробност, на която често родителите не обръщат внимание. Децата обаче учат активно през илюстрацията и ако илюстраторът не съзнава отговорността си да предава достоверно обстановката в подобни “реалистични” книги, се създава предпоставка за погрешно трупане на знания.

От друга страна, ако родителят е наблюдателен, може да покаже и обясни на детето повече за Австралия като започне от корицата на книгата в библиотеката на Кевин и продължи с флората, фауната, природните забележителности. (Единствената неточност в книгата е свързана именно със слизането на коалата от дървото – тези животни прекарват почти целия си живот в короните на евкалиптовите дървета. 🙂)

В оригинал книгата е в стихотворна форма, но на български език преводачката Силвия Иванова е избрала да не залага на римите. Това, по мое мнение, не е кой знае колко сериозен минус, защото българският език се различава от английския и децата успешно възприемат съдържанието, без значение дали е в рими или не. Редакцията на книгата би могла да бъде една идея по-прецизна, както и корекцията.

Изданието ще се хареса и на децата под 4 години, но необходимостта от справяне с притесненията, неувереността, а и трупането на знания за света е най-засилено около тази възраст и реалната полза за децата би била именно от 4-годишна възраст нататък.

Ако Кевин и компания се харесат на децата ви (в което не се съмнявам), можете да прочетете останалите книги на Рейчъл Брайт и Джим Фийлд – “Лъвът в мен” и “Катериците, които се научиха да споделят” (изд. A&T Publishing). Ако пък илюстрациите са ви познати, не се чудете – героите на Джим Фийлд се подвизават и поредицата “Заек и Мечка” (изд. Timelines).

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.