Книжарница в куфар и шапка на тояга
Разказвали сме дълго и напоително за най-чудатите библиотеки в света – върху лодки, камили и магарета, в автобуси, кабини и танкове. Но книжарниците? Дали и те пътуват, дали и те изникват тук и там като островчета от смисъл? Явно да! В сезона на стегнатите багажи и отпуснатите сърца разговаряме с Райна Димитрова, усмивката на „Книжарница в куфар“.
Да започнем от самото начало. Какво представлява „Книжарница в куфар“?
„Книжарница в куфар“ е на първо място мечта; мисля, че това я обобщава най-добре. Редовно сменям профила й – от книжарница през място за събития до киносалон и какво ли още не, така че дейността й съвсем не се изчерпва с книгите. „Книжарница в куфар“ дойде в живота ми с желанието за едно пространство за срещи. По тази причина тя не съществува онлайн (т.е. книгите в архива й не се продават онлайн, бел.ред.), появява се само физически, само на конкретни събития и с конкретни заглавия, свързани (според мен) с тези събития.
Къде например бихме я открили? И можем ли да я поканим?
Засега Книжарницата се появява на кинопрожекциите в Библиотеката, появява се на Алея на книгата при издателството, което е неин кръстник („ICU“, чиято книга „Куфарът на брат ми“ дава идеята за мобилна книжарница, бел. ред.); появява се на театрални събития, организирани от мен. И винаги може да бъде поканена – стига да успея, с голяма радост ще донеса куфара.
Какво съдържа фондът на Книжарницата и как се попълва?
Попълва се възможно най-субективно. (смее се) Нямам ясно обяснение как. Мисля, че по някакъв начин само една част от това зависи от мен, другото е чисто разпознаване при моята лична среща с хората, които представям и изкуството, което ме е докоснало. Фонда попълвам спрямо тези мои преценки – те не претендират за изчерпателност, но са все неща, направили ми силно впечатление и неща, за които съм си казала, че е важно да споделя с други хора.
Включва ли подборът ти и заглавия, предназначени за детската аудитория?
От издателствата, насочени основно към детската литература, си партнирам най-вече с „Рибка“ и „Точица“. Много обичам поредицата „Философски закуски“ и отдавна си мечтая за такива срещи в Стара Загора. Правила съм нещо подобно в класа на дъщеря ми – бяха ме поканили да представя Книжарницата и използвах случая да говоря за Закуските, по-конкретно за „Успехът и провалът“.
Считам, че темите им са страшно важни. За мое съжаление, дори ние, възрастните, не ги обсъждаме достатъчно. Аз съм силно свързана с Франция и знам, че там тази поредица е огромна, с може би над 60 книги. В България все още пристигат на части, вече имаме 10-ина на български. Това е страхотен труд на Зори (Зорница Христова, издател, бел. ред.) и много се надявам тя да продължи да го полага, защото
ние наистина трябва да се научим да си говорим.
В последните години се нароиха куп формати за откриване и споделяне на литература, в които мотивът за пътя е централен – „Книжарница в куфар“, „Пътуващите книги на Стара Загора“ „Поезия на крак“…дали този мотив е определящ за нашето време, или е просто съвпадение?
Не вярвам особено в случайностите. За мен като човек е определящ, моят живот е минал така, на път, и аз много лесно припознах като свой този формат на пътуващата книжарница. Мотивът става характерен за съвремието ни. От една страна отразява тази наша възможност да пътуваме, от друга ни кара да се чувстваме по-свързани със света наоколо, независимо къде се намираме.
Важно ли е как пренасяме книгите до читателите? Дали ги четем на глас, дали говорим за тях, дали разтваряме куфара и ги приканваме да посегнат към съдържанието му?
Струва ми се, че има голямо значение. Преди време попаднах на текст за жестовете, които правим в живота си. Споменаваше се случаят, когато не си отделил достатъчно време да направиш подарък на приятел, а просто си взел нещо пътьом и кажеш „Ами, важен е жестът.“. Не, не е важен жестът, а усилието, вложено в направеното.
Мисля, че е много важно какво точно усилие си вложил. Мисля и, че няма незабелязано усилие.
Какво би посъветвала децата (а и възрастните), изкушени да заимстват твоята идея? Какво ще им бъде нужно?
Нужни са им три неща. На първо място им е нужна мечта или дори списък от мечти, от които да изберат своята. След това им е нужен план. Накрая им е нужно да го изиграят, т.е. да опитват, да знаят, че не е задължително да стане от първия път, че не е задължително да стане точно както са си го представяли първоначално, че не е задължително да не променят нищо, напротив – пробвайте, правете, променяйте, тогава нещото ще бъде ваше.
Ако идеята на „Книжарница в куфар“ е близка до вас, непременно прочетете за куфара с приказки на РБ „Михалаки Георгиев“ – Видин и театъра в куфар на Лети Живкова.
Снимки в статията: FB страницата на „Книжарница в куфар“