Книгите тип „вимелбух“ – основни положения

Докато оформяхме статията за т.нар. неми книги, неизбежно се сблъскахме с приликите и разликите им с картинните книги. Материята се оказа още по-обширна и интересна, отколкото очаква средностатистическият читател. Тя е и толкова заплетена, че трудно откриваме подходящите наименования на български език на някои от видовете книги. Причините са основно две:

• от една страна, различните видове картинни книги не са дотам разпознаваеми у нас;
• от друга страна, жанрът непрекъснато се развива и отнема време, докато определено хрумване се утвърди и получи име.

Затова някои от използваните думи и наименования в настоящата статия нямат статут на официални, а са по-скоро авторов превод и интерпретация.

Във фокуса на статията ни попадат Wimmelbilderbuch, или по-накратко Wimmelbuch (вимелбух). Наименованието на книгите идва от немски език – wimmeln (гъмжа), Bilder (картини) и Buch (книга), като на английски се запазва смисълът на името им, а именно Teeming picture book (буквално: гъмжаща картинна книга) или А book of plenitude  (пак буквално, книга на пълнотата). Макар да ни се струва по-коректно използването на наименованието „книга за наблюдаване“, за целите на статията ще се придържаме към наложилите се у нас „вимелбух“ и „гъмжаща книга“.

Историята на вимелбух започва в края на 60-те години на XX в. За баща на жанра се смята Алфонс „Али“ Митгуч, който през 1968 г. издава книгата си „Rundherum in meiner Stadt“ („Навсякъде в моя град“ – вж. снимките горе). Година по-късно книгата му е отличена с немската награда за детска и младежка литература.

В англоезичния свят като синоним на вимелбух се използва и hidden picture book, книга със скрити предмети. Затова, ако се опитате да потърсите информация на английски език, голяма част от резултатите ще се отнасят именно до книгите със скрити предмети. Особено популярни например стават книгите от поредицата „Къде е Уоли?“ (Where’s Wally/Waldo?), които също са със статут на вимелбух. Някъде тук настъпва и объркването ни относно видовете картинни книги и техните наименования.

Оказва се, че достатъчно ясно структурирани и разписани отличителни характеристики няма.

Едно е сигурно – различия наистина съществуват, макар и трудно уловими. Може би по-лесно е първо да разберем какво не са гъмжащите книги.

Корнелия Реми (Cornelia Rémi), специалист по немска и скандинавска литература, прави опит да освети тъмните ъгълчета на темата за картинните книги в труда си „Reading as Playing: The Cognitive Challenge of the Wimmelbook“. Тя посочва, че книгите от типа „Къде е Уоли?“ са сходни с вимелбух, но се различават от класическия вид на „книгите за наблюдаване“, „гъмжащите книги“. Те същo представят пред  читателя детайлни панорамни картини на всеки разтвор, преливат от елементи, хора и действия, но имат различна концепция. Книгите  от типа „Търси и намери“ съдържат огромна съвкупност от дребни изображения, докато класическите вимелбух издания са значително по-малко претрупани и образите в тях са по-големи, отнесено към цялостната картина.

Най-съществената разлика обаче е в количеството текст и в целта на двата типа книги.

Гъмжащите книги не съдържат писмен текст (или той е изключително малко).

Заглавията тип „Търси и намери“ имат поместен текст, задаващ правила и инструкции. Обикновено това е списък с предмети за откриване. Детето се фокусира върху малък брой обекти, които опитва да намери, докато всички други се възприемат като „дразнители“, целящи разсейване и объркване. С други думи, налице е търсен ефект на безпорядък и хаос (вж. снимката долу).

Обратно, в книгите за наблюдаване вниманието на читателя е освободено от задания и може да се насочи към взаимовръзки, индивидуални характеристики и изобщо всичко, което е приоритетно в съзнанието на детето.

Друг сходен тип книги са т.нар. I spy, в буквален превод „Аз шпионирам/наблюдавам“. В тях също има ясно поставена задача, която включва намирането на определени обекти. Това, което прави I spy книгите уникални, е фактът, че картините, поместени в тях, представляват снимки на реално изработени постановки, а не илюстрации. Процесът често отнема седмици, но резултатът определено е впечатляващ.

За да направим възможно най-изчерпателен преглед на този тип издания за деца, трябва да споменем и още един вид картинни книги, които включват в себе си търсене различни предмети, хора и създания, но предлагат и много повече. Това са книги с игри от друго измерение, при които заданията пред читателя са много и на различни нива.

От една страна е налице сюжетна линия, която обединява всички герои и предизвикателства, от друга – всеки разтвор съдържа конкретна инструкция, например търсене на обекти, решаване на ребус, достигане до логически извод и пр. Книгите с игри са наистина много интересни и могат да бъдат достъпни и разбираеми за по-малки деца, както и усложнени за по-големите.

Корнелия Реми провежда своеобразно проучване, целящо да извади на показ най-съществените характеристики на вимелбух. След него става ясно, че 96% от децата (в Германия) получават първата си гъмжаща книга между 1 и 2 години, макар издателите да препоръчват по-висока възраст и да адресират заглавията главно към деца, които все още не могат да четат. Същевременно четенето на вимелбух сред същите деца продължава до навлизане в училище, а понякога и след това.  Високият интерес недвусмислено показва, че гъмжащите книги са мост между различните степени на грамотност и читателски умения.

Обработването на данните от проучването води до обособяването на 6 категории, които описват най-точно жанра:

1. Размер и материал – книгите тип вимелбух са здрави, направени предимно от картон и достатъчно големи, за да позволят поместването на големи и богати на детайли илюстрации. Изданията са широкоформатни и достигат или надминават размер А4.
2. Количеството текст – не съдържат никакъв писмен текст, с изключение на заглавието, детайли за самата книга, кратки текстове в самото изображение. По-ранните вимелбух включват кратки текстове. Макар сега също да се срещат вимелбух с текст, той не е съществен и има второстепенна роля.
3. Оформлението – всеки разтвор в книгата предлага панорамна илюстрация, обикновено в перспектива от горе надолу, а изображенията са нарисувани реалистично, с ясни линии и цветове. Картините са изключително богати на детайли и действия.
4. Предметът на картините – в рамките на изображението са поместени десетки малки ежедневни сцени, свързани помежду си от общата среда, като зоологическа градина, град или ферма, цирк, гора. Картините гъмжат от хора, животни и предмети.
5. Цялостната структура на книгата – обикновено всеки разтвор в книгата е отделна единица, самостоятелна „сцена на действие“. Има обаче и вимелбух с включена обединителна нишка между отделните панорами. Например една и съща гора през различните сезони.
6. Какво поведение провокира книгата у читателя – вимелбух не поставя конкретна цел или задание пред читателя, не търси обрисуването на история, както правят немите книги. Оставя изцяло в ръцете на детето как да възприема илюстрациите, кои детайли да вербализира, кое да сметне за водещо.

А защо книгите от вида са толкова обичани и все по-популярни? Лесно е да се отговори. Те се възприемат като особено ценни от педагогическа гледна точка, тъй като вдъхновяват децата да откриват, да споделят и назовават, да използват въображението си. Също така, развиват възприятието и наблюдателността, търпението и вниманието, умението за разбиране и интерпретиране, както и езиковите и комуникативни компетенции.

Има множество начини децата и възрастните да си взаимодействат с вимелбух. Можем да се спрем на някои от тях:

• Когато детето е по-малко от препоръчаната възраст и все още не говори, родителят е този, който помага на малкия читател да се ориентира в гъмжащата картина и да обръща внимание на конкретни обекти и характеристики, а не просто да вижда хаос от обекти. На този етап детето, докато слуша как възрастният разказва по страниците, натрупва речников запас и се учи да наблюдава.
• Вероятно дори при по-малките деца ще забележите, че те „четат“ вимелбух сами. Докато слушат неколкократно как възрастният изрича онова, което вижда, детето се чувства сигурно да отвори книгата и да използва наученото, за да разчете образите само. Този процес влияе позитивно върху изграждането на самостоятелността и самооценката му.
• Разбира се, дете и възрастен могат да разглеждат и играят заедно! В този смисъл, вимелбух предлага чудесна възможност за диалог, измисляне на пряка реч, поставяне на въпроси и получаване на отговори. Когато се гледат заедно, изобразените ежедневни сцени позволяват оживен обмен между възрастни и деца относно отделните ситуации. По този начин детето не само обогатява своя речник, но и проверява и развива социалните си умения – в играта сме ти и аз; аз виждам едно, а ти – друго.

Но, както беше споменато по-горе, всичко зависи от желанията на конкретното дете – на коя страница да отгърне най-напред, кои разтвори да не погледне изобщо, с кого да избере да сподели книгата. Затова четенето на вимелбух не е структурирана дейност, а по-скоро спонтанна и свободна игривост.

Или, както казва Джон Моргенщерн в книгата си „Playing with Books: A Study of the Reader as Child“, докато възрастните играят игри, децата просто играят.

---

Илюстрации:

1. Питър Брьогел Стария – „Детски игри“ (на корицата)
2. Али Митгуч – „Rundherum in meiner Stadt“
3. Али Митгуч – „Rundherum in meiner Stadt“
4. Rotraut Susanne Berners – „Winter wimmelbuch“
5. Martin Handford – „Where’s Wally?“
6. Walter Wick – I spy book
7. Walter Wick – I spy book
8. „Реши загадките в замъка“, изд. „Клевър бук“
9. Sandra Reckers – „Mein großes Zoo-Wimmelbuch“