„Книгите ни помагат да поспрем за малко“ – послание към децата по света
„Човек, който обича да чете – независимо дали е дете, или възрастен, е много по-интересен от някого, за когото книгите нямат значение…”
Думите на литовския илюстратор Кестутис Каспаравичюс са част от специалното обръщение към децата от целия свят по случай 2 април – Международния ден на детските книги.Превърнало се в традиция, обръщението всяка година е от писател от различна държава и ни напомня, че детските книги имат специална роля – помагат на децата да растат спокойни и уверени.
Книгите ни помагат да поспрем за малко
Бързам!… Нямам време!… Чао!…
Всеки ден чуваме тези думи и то не само в Литва, която е разположена в центъра на Европа, но и по много други места по света. Също толкова често чуваме, че живеем във време на информационно претоварване, на припряност и бързане.
Но щом вземете книга в ръце, всичко се променя. Изглежда книгите имат чудното свойство да ни помагат да забавим времето и да поспрем. Веднага щом отворите книга и се гмурнете в спокойните й дълбини, преставате да се притеснявате, че светът профучава покрай вас с такава лудешка скорост, че не успявате да го видите. Внезапно разбирате, че не трябва да тичате като луди, за да свършите поредните спешни, но незначителни неща. В книгите всичко се случва тихо и в прецизен ред. Може би защото страниците им са номерирани, а може би защото прошумоляват нежно и успокоително, докато ги разгръщате. В книгите случилото се в миналото спокойно среща това, което предстои да се случи.
Светът на книгите няма граници – той с лекота обагря реалността с въображение и фантазия. И понякога се питате дали това се е случило в някоя книга или сте видели със собствените си очи колко красиви са капчиците, които се откъсват от ръба на покрива, когато снегът се топи, или какво удоволствие е да гледаш стената на съседната къща, обрасла цялата с мъх. От книгите или от живота знаете, че плодовете на калината са не само красиви, но и горчиви? От някоя книга или от живота е споменът как лежите в дъхава лятна трева, или как седите с кръстосани крака, загледани в небето и облаците, които плуват по него?
Книгите ни помагат да не припираме, книгите ни учат да забелязваме нещата около себе си, канят ни и дори ни карат да поседнем за малко. Обикновено четем седнали, с книгата в ръцете или сложена на бюрото, нали?
А не сте ли преживявали и друго чудо – когато четете някоя книга, сякаш и тя чете вас? Разбира се! Книгите могат да четат. Те се вглеждат в челото ви, във веждите, в ъгълчетата на устата ви, които се извиват нагоре в усмивка или тъжно се отпускат надолу… Но книгите най-вече се взират в очите ви. И там виждат… е, вие знаете какво!
Сигурен съм, че книгите никога не скучаят, докато ги държите в ръцете си. Човек, който обича да чете – независимо дали е дете, или възрастен, е много по-интересен от някого, за когото книгите нямат значение, който постоянно се надбягва с времето, който никога не успява да поседне, да се огледа и да види какво има наоколо.
В Международния ден на детската книга моето пожелание към всички нас е:
да има интересни книги за читателите и интересни читатели за книгите!
Кестутис Каспаравичюс
–
Кестутис Каспаравичюс (02.06.1954 г.) е литовски илюстратор и автор на над 60 книги за деца. Книгите му са преведени на 26 езика – китайски, испански, немски, португалски, френски, италиански, полски, украински, корейски и мн. др. Кестутис Каспаравичюс е известен със своите кратки истории за различни забавни герои – мечки, прасенца, зайчета и костенурки, които се оказват заплетени в любопитни и завладяващи ситуации. Пъстрите му, ярки и детайлни илюстрации, изпълнени със смях и мъдрост, грабват вниманието на децата и завладяват въображението им.