Като на филм – смешен, с малко сълзи
Понякога географски и исторически близки до нас литератури могат да крият големи съкровища. След като преди няколко години българските читатели имаха възможност да се срещнат с романите за деца на най-четената чешка авторка Ива Прохазкова, сега получават друга подобна възможност с романа „Като на филм“ (изд. „Ергон“) на словенския писател Винко Мьодерндорфер. Подзаглавието е „Смешен роман с малко сълзи“ и това е най-точното и кратко описание за книгата. Нека все пак надникнем между кориците.
Гашпер е почти на 12 и не е особено популярен в училище, защото е малко закръглен и задръстен. Единственият му приятел е Марко, чийто баща е алкохолик, което определено не го прави популярен. Двамата са естествен магнит за училищните побойници и Гашпер е развил забележителна способност да планира пътя си до и от училище, така че да избегне сблъсъците, но не винаги успява. Другият му приятел е готината съученичка Тина, която с готовност чати с него по Скайп, но в училище се държи все едно не го познава.
Семейството на Гашпер е стандартно. Баща му (Йоже) е мениджър, но над него има още много шефове, а прекият му началник е крайно неприятен. Това не пречи Йоже да му се подмазва, а зад гърба му да го плюе. Майката на Гашпер е безработна и напоследък все по-често седи неподвижно и гледа през прозореца.
Гашпер е самотен и макар родителите му да го обичат, не си дават труда да отговарят на по-сериозните му въпроси. Или по-лошо – самите те не правят това, което говорят. Затова традиционната реакция на момчето е да „погугли“. Търсенето в Гугъл изсипва стотици хиляди отговори на въпросите му и той е развил интересен подход за анализ. Колкото по-голям брой резултати му върне дадено търсене, толкова повече хората нямат представа за отговора.
В един особено злощастен ден Гашпер се прибира у дома и установява, че майка му е изчезнала. Отново никой не си прави труда да му обясни какво става и момчето е изпратено при приятел на родителите му. Макс е ексцентрична личност, която живее като отшелник с домашния си любимец – прасето…Екатерина Велика. Макс обаче се отнася с Гашпер като с възрастен, а честното му отношение довежда до разкриването на тайна, която сваля маските на всички и преобръща живота на момчето.
Историята е разказана от първо лице, което веднага поставя читателя в обувките на Гашпер. Подрастващите читатели пък с лекота ще се асоциират с неговия начин на изразяване и тревогите му. На мнозина от тях им е позната фазата, когато усещаш, че възрастните не ти обясняват важни неща, но в същото време още не си загубил детската си невинност и оптимизъм. Това съчетание придава комично-трагичен характер на разказа и кара читателите да се усмихват през сълзи.
Прочитът на „Като на кино“ ми припомни, че почти всички възрастни сме „патологични клинични случаи“ щом нямаме смелостта да казваме истината на децата си под предлог, че ги предпазваме. От време на време майката на Гашпер прави откровени изказвания като:
„Понякога не е много умно да казваш на останалите какво мислиш. Мама казва, че трябва да свиквам, че в живота на възрастните е още по-лошо. Когато си възрастен, според мама, даже говориш това, което другите мислят.“
Силите й обаче стигат само дотук. Тя не се наема да му обясни тези свои житейски прозрения.
„Като на филм“ е история, която докосва читатели от различни възрасти. Възрастните могат да погледнат на света през очите на децата си и да усетят колко са несправедливи. Децата могат да почувстват, че не са единствените, които трудно намират отговори за живота.
Романът е изпъстрен с илюстрациите на Дамиян Степанчич и съвсем адекватно отразяват трагикомичния характер на Гашперовата история. Преводач е Васил Велчев, който се е справил отлично с предаването на характерния за подрастващите начин на говорене и тънкото чувство за хумор на автора.
„Като на филм“ е част от организирания от „Детски книги“ и изд. „Ергон“ Клуб за книжни пътешествия и е издадена на български език със съдействието на Програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.
