Карла подрежда картите и живота
Младежките години са наивни. Децата и подрастващите имат неистова нужда от предвидимост и сигурност, които да успокоят тревогите и блъскащите се в умовете мисли. Всяко дете си има свои собствен ред или ритуал, с които да надзърне в близкото бъдеще. Защото винаги е по-добре да знаеш и да си подготвен, отколкото неприятностите да те връхлетят гърбом. Но животът е непредвидим. Много често такива са и семействата.
Няма дете, което да не иска и очаква да расте в хармонично семейство и спретната къща, а ежедневието да е ведро. Уви, не така се стича животът на Карла, за която ни разказва Рене Симонсен в „Пасиансът на Карла“ (изд. „Емас“). Карла е деветгодишно момиченце, което може да се „похвали“ с доста проблеми. Баща й е алкохолик, а тя самата живее с майка си, втория й мъж и двете си по-малки братчета. Сякаш никой от многолюдното й семейство не я разбира. Татко й, с когото копнее да прекарва повече време, често не спазва обещанията си. Оказва се, че алкохолът наистина е голяма болест! Майка й е винаги изнервена и гълчи децата. Вторият й баща е забавен и добър, но също отлага поетите ангажименти. А братята й са палави беладжии, вечно готови да й досаждат.
„Ако бягаш всеки път, когато някой не спази уговорка с теб, ще се наложи да бягаш до края на живота си.“
След поредната неспазена уговорка, Карла е убедена, че никой не я обича достатъчно и е време да напусне дома. Планира грижливо, доколкото е по силите на деветгодишно дете, бягството си и си тръгва. Колкото да се махне от ненормалното си семейство, толкова и да накаже всички, за да си спомнят колко е важна.
Денят обаче се изтърколва, наближава нощта, а Карла все още не знае къде да намери подслон. След немалко перипетии, момиченцето се озовава в бърлогата на двама добросърдечни, но и пресметливи клошари, готови да споделят скромната си трапеза и още по-скромния си покрив с нея. Един ден на улицата е достатъчен на Карла, за да я убеди, че има много тежки съдби и всеки се справя, както намери за добре, а бездомничеството не е по-добро от „сбърканото“ семейство.
„Напротив. Напълно истинско семейство сме. Всички, които живеем в тази къща, сме си истинско семейство. Просто всички си имаме и допълнително семейство и в този смисъл всъщност сме късметлии.“
Разбира се, книгата е изпълнена със забавни и чак смразяващи лудории. То се знае, отваря вратата към теми като развода, смесените семейства, попечителството, зависимостта към алкохола, проблемите между поколенията въобще. Но „Пасиансът на Клара“ е удивителен шанс да надзърнете в душата и мислите на едно дете и да ги видите такива, каквито наистина са! Без очакванията и проекциите на натрупаните години, без цензурата на чистото и безгрижно детство. Умелият и увличащ превод на Ева Кънева, както и илюстрациите на Ларс Габел повеждат в реалността на детския живот и няма защо да се боите да ги последвате!
„Утре си е за утре. Никой на света не знае какво ще донесе следващият ден и никой не е способен да предскаже бъдещето. Точно сега ти си тук. Вярвам, че баща ти ще спази уговорката. А какво ще стане в действителност, ще узнаеш, когато настъпи утрешният ден.“
В крайна сметка, нищо не е идеално. И никое семейство не е идеално. Хората и дните често са непредвидими и дори пасиансите не могат да кажат със сигурност дали нещо ще е така или инак. Но пък човек може да реши да подхожда към идващото с надежда, защото изненадите често са хубави!
„Сесилие беше права. Понякога има нужда картите „да се понаместят“.“
Вземете книгате с код DK19 от Ozone.bg
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.