Какво четат българските тийнейджъри

„Романът на  Захари Карабашлиев „18 % сиво”, ме запали по съвременната българска литература” – каза Михаил Митев, десетокласник от Враца, организатор на градския читателски клуб „Между редовете”.

„Четенето ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда срамежлива и да говоря пред публика” – сподели Виктория Тодорова, десетокласничка от 32 СОУ в София и член на литературния клуб „Летящото прасе или четящ тийнейджър“, инициатива на Детско-юношески отдел на Столичната библиотека и писателката Юлия Спиридонова.

С тези оптимистични думи започна Кръглата маса „Книгите за тийнейджъри излизат от зоната на здрача” на 21 април 2016 г. в Американския център на Столична библиотека, която се проведе в рамките на тазгодишния „Поход на книгите”. Форумът откриха Спаска Тарандова – изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки“ и Веселин Тодоров – председател на УС на Асоциация „Българска книга“. Жюстин Томс от ABC Design беше модератор на дискусията.

Целта на кръглата маса беше да чуе мнението и да събере идеи за съвместната работа на всички членове на „Четящият отбор на България”: ученици, родители, учители, библиотекари, автори, преводачи, илюстратори, издатели и, разбира се, държавните институции, доколкото имат желание да участват в този процес.

В темите на кръглата маса не присъстваше „четенето и грамотността”, както и нямаше за цел само да се похвали с добри резултати, макар че точно с това започна – добрите примери сред четящите тийнейджъри. Обсъдиха се предложения за начините за мотивация за четенето – как четящите да запалят връстниците си по книгите, модерно ли е четенето или четящите се чувстват като аутсайдери, „странни птици” с книги в ръцете.

Дискусията показа добрите практики в работата на обществените библиотеки и на Емилия Георгиева – учителка по литература от 6-то ОУ в София. Обсъдени бяха и новите канали и сфери на влияние, които издателите търсят, за да стигнат до своите читатели. Йоана Ванчева от издателство „Емас” сподели, че в новата им политика е да предлагат на тийнейджърите книги от съвременните европейски писатели.

Издатели, автори и училищни библиотекари не спестиха нерадостната картина от недостига на книги в училищните библиотеки – местата, които са най-достъпни за учениците. Константин Йорданов както винаги беше прям и конкретен като отново повдигна въпроса за ДДС върху книгите и необходимостта този данък да отива приоритетно за библиотеките и за кампании за четенето.

Така се очерта акцентът на Кръглата маса – огромната нужда от активно публично говорене и алармиране от негативните последици от минималното и недостатъчно четене на книги от младежите. За пореден път издатели, автори, преводачи, учители и библиотекари се обединиха около нуждата да се привлече вниманието на държавните институции и да се изиска отговорност и конкретни действия от тях по тази тема.

Велизара Добрева, изпълнителен директор на издателство „Егмонт“, с тревога зададе реторичния въпрос: „Знае ли нашето общество колко негативните последици има малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?“ Тя допълни, че младите хора, които не четат, по-малко разбират света около тях, имат по-малка възможност да изразят себе си, да са конкурентни сред връстниците си, когато излязат на пазара на труда. Това засяга всички държавни институции – Министерствата на образованието и науката, Министерство на културата, Министерството на труда и социалните грижи, общините и др. „Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето” – така г-жа Добрева се включи и в темата за ролята на родителите в процеса на „запалването” на любовта на децата към книгите.

Милена Ташева от „Софтпрес” и Вал Стоева от „Детски книги” се обединиха в препоръката: „Родителите трябва да бъдат ограмотени и да не забраняват на децата си какво да четат”.

Милена Ташева от „Софтпрес”: „Опасно и вредно е да се противопоставят технологиите на четенето, в тази посока трябва да работим, защото двете не си пречат едно на друго.“

Юлия Спиридонова – Юлка: „Думата „трябва“ тук е много уместна – Трябва да се чете! Задължително е да се чете!“

Мариана Мелнишка: „Нужни са повече места за четене, защото аз вярвам в публичността на четенето като мотивация  за тези, които не четат. Нека по-често да говорим за книгите пред  децата – в това е бъдещето на книгата. Учителят да влезе в ролята си и с енергия и воля да увлече учениците в любов към четенето”.

Кръглата маса се огранизира от ББИА, АБК, Фондация „Глобални библиотеки“ -България и ABC Design & Communication, а Kafene.bg е медиен партньор на събитието.

* * *

Месец преди Кръглата маса беше организирана анкета с ученици от 8 до 12 клас в София, Враца, Криводол, Пазарджик, Кюстендил, Плевен, Видин, Дунавци, Габрово, Варна, Стара Загора, Силистра и Добрич. Анкетите са проведоха в училищата, градските библиотеки и онлайн. Бяха обхванати 200 души, почти по равно момичета и момчета, които отговориха на въпроси за последно прочетена книга, любима, книга, автор и жанр. Резултатите показаха следното:

Младите хора не познават достатъчно съвременните български автори. Сред любимите им книги са: „Игрите на глада”, „Здрач”, „Дивергенти”, „Хари Потър”, „Вината в нашите звезди”, „Сбогом, Аляска” и „50 нюанса сиво”, „Вампирите от Морванвил”, „Игра на тронове”, книгите на Силвия Дей и Дан Браун. Харесват и класически автори като Агата Кристи и Джейн Остин.

Като изключение от тези често повтарящи се заглавия са любими книги като  „Стъкленият похлупак” от Силвия Плат, автобиографиите на Майк Тайсън и Стийв Джобс и „Дневникът на Ане Франк”.

Съвременните български автори също влизат в графа „любими” като Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Емил Конрад, Юлия Спиридонова – Юлка, Иво Сиромахов, Мартин Ралчевски, Неделчо Богданов с „Българ”, Илиян Любомиров с „Нощта е действие”, както и Слави Трифонов с автобиографичната си книга.

Най-често учениците от 8-12 клас си купуват книгите, които четат, на второ място ги взимат от близката библиотека и по–рядко от приятели и Интернет.

В златната тройка на предпочитаните жанрове са: фентъзи, трилъри и любовни. Поезията има най-малко почитатели – едва 19 %.