Как се става търсач на истории
Едно е сигурно, децата винаги са готови да чуят хубава приказка. Затова изд. „Мармот“ отваря страниците на нов клуб – Клуб „Търсачи на истории“. На сбирките му можете да срещнете четири книги, коя от коя по-чудати.
„Беличковците“, „Изобретенията на мечока Дърабъра“, „Мишо в замъка на цар Пишман“ и „Съветите на господин Муза“ са специално създадени за неуверените читатели, които все още натрупват своя самостоятелен опит в четенето. Всяка от книгите е богато илюстрирана, а шрифтът е подбран така, че да улеснява децата в плахите им разходки из дебрите на писаното слово.
Зад поредицата стои малък отбор български писатели и илюстратори, обединени около общата си страст – детските книги. Но не кои да е, а тези, които събуждат любопитството, смеха, веселието, а с тях неусетно и мъдростта.
Нека ви разкажем по мъничко за всяка от книгите…
„Беличковците“
автор: Анна Норт, илюстратор: Яна Казакова
Ивето е беладжийка от класа! Но докато пакостите са забавни, то последствията от тях никак не са. Затова момиченцето все намира на кого да припише безбройните си лудории. На Трошливко, който вечно събаря и чупи, на Чораполапка, която похапва чорапи, на Опакчо, който все обръща нещата наобратно… Един ден Ивето среща дребничкия дядо Беличко и неговите странно познати внучета. Те се настаняват в дома й и започват да беладжийстват с размах. Виновна обаче неизменно се оказва Ивето, а никой не вярва, че този път наистина, ама наистина пакостите не са нейно дело. Защо ли?
Историята в „Беличковците“ е изразено поучителна и дидактическа, родителите на Ивето пък са представени според стандартни ролеви модели. Това донякъде е минус, но от друга страна помага на много деца лесно да се припознаят в книгата. Все пак белите, волни или неволни, са присъщи на всяко дете!
„Започнахте да правите пакости и сега всички ми се сърдят, и то напълно справедливо! Ще спра с пакостите, защото те изобщо не са забавни, а вие се пръждосвайте от тук!“
„Изобретенията на мечока Дърабъра“
автор: Петя Кокудева, илюстратор: Ина Кьорова
Бети е рошаво момиченце, което у дома наричат Рошличка. Тя обича най-много две неща – да изобретява и да казва „обаче“. Един ден Бети открива, че само на една дрямка разстояние от нея живее мечокът Дърабъра. Той има идеално разхвърляна приказна работилница и изобретява най-невероятни неща. За съжаление, Дърабъра си има и алергия. А тя е страшна, защото се обостря веднага щом чуе думата “обаче“. Така Бети се научава да не се отмята от думите си, да се вслушва повече в казаното от другите, да поема отговорност.
Книгата е забавна по типичния за Петя Кокудева начин и читателите имат възможност да се насладят на чудесните й хрумки и игри на думи. Децата първо ще се разсмеят, а след миг размисъл ще ги чуете да си казват „Аха!“. В историята са загатнати множество и все важни теми, но с голямо разбиране към децата и без излишно обяснение и съветване. Разпръснати из текста са и куп интересни думи, горящи от желание да бъдат обсъдени. Така например можете да просветлите децата що е то дипломна работа или дори холестерол.
„Имa стрaшно! Имa стрaшно! Обaче бaбa нaли кaзвa, че нa Стрaшното брaтовчед му е Интересното?“
„Мишо в замъка на цар Пишман“
автор: Слави Стоев, илюстратор: Боян Йордaнов – Босилек
Мишо може да е малък, но много добре знае какво иска. Та не е ли ясно – другите трябва да правят това, което каже той! Една вечер момчето заспива…и се събужда в пищна стая до леглото на малък цар. Царят му казва, че плаче, за да вали, усмихва се, за да може да грее слънцето и изобщо всички в царството му са длъжни да изпълняват всичките му желания. У Мишо се заражда страхопочитание, а готовността му да служи на малкия цар се засилва от сладкото обещание, че наследник ще бъде най-изпълнителният му слуга. Някой ден, вероятно.
Така Мишо започва съвестна царска служба, като изпълнява височайши прищевки и успокоява неуместни емоции. Скоро обаче става ясно, че капризите на царя нямат край, а и никак не му носят очакваната радост.
Историята за Мишо също е поучителна, макар и по много забавен начин. В нея децата могат да припознаят желанието си да става това, което поискат, и трудността да приемат, че в някои неща те просто нямат думата. Книгата е и за желанието да се впишеш на всяка цена, за съгласието да сервилничиш пред някой силен, за да получиш неговото благоволение.
„Тук е тaкa. Слугите губят плътност. Губят себе си – нещaтa, които обичaт, могaт, мечтaят и сa сaмите те. Постепенно стaвaт нa нищо, зaщото искaт сaмо едно нещо и то е другите дa ги виждaт.“
„Петте съвета на господин Муза“
автор: Радостина Николова, илюстратор: Цвета Петрова
Шери е 8-годишна писателка, художничка и готвачка. Но тя има сериозен проблем – един ден всичките й идеи изчезват. Внезапно пред нея изниква извънредно дребен и смешен на вид чичко, който се представя като господин Муза. Той споделя с Шери съветите си как да подмами вдъхновението обратно. Господин Муза учи момиченцето как не просто да гледа, а да вижда; не просто да слуша, а да чува. Неусетно Шери отново започва да измисля свои истории.
„Петте съвета на господин Муза“ е чудесно насърчение към малките читатели. Защото често вдъхновението не се крие зад голям подвиг, непревземаем връх или чутовно приключение, а е в малките ежедневни нещица. Стига сетивата ни да са отворени, за да ги уловим.
„И ти му помaгaш. Той е по-голям, a тaкa, кaто игрaе с теб, се чувствa отново мaлък. Товa е добре зa неговото вдъхновение. Нaли е писaтел.“
Независимо дали ще изберете някоя от книгите или цялата поредица, ще подарите на детето си много весели моменти. Потънало в свят, изпълнен с шарени чорапи, чаровни заоблености и малки, но забележителни герои, то може да последва примера на Пипи и да се впусне в търсене на нещо специално. С други думи, да стане случкотърсач.
Вземете книгите с код DK19 от Ozone.bg.
Когато купувате книги с този код, Вие помагате
за насърчаването на детското четене в България.