Как Димитър Койчев откри книгите игри
Здравейте, читатели! Аз съм Димитър Койчев и обикновено пиша ревюта на книги за тийнейджъри. Днес обаче ще ви представя един позабравен жанр, нещо интересно, което ще провокира интереса ви към литературата. Преди това ще ви разкажа малко предистория.
Случи се преди повече от година, в един доста дъждовен ден. Тъкмо ми бяха свършили часовете, а до началото на лятото имаше по-малко от месец. Неотдавна бях започнал работа в една от големите вериги книжарници, които всеки любител на книгите може да назове.
Докато вървях към работното си място, закъснявайки за работа, на улицата ме спря човек, който ме попита дали обичам да чета книги. „Естествено!“, отговорих аз, леко обиден. Почти веднага след резкия ми отговор странният господин ме контрира с втори въпрос: „А настолни игри играеш ли?“. Отново възмутен до крайност, отговорих рязко: „Разбира се, че обичам настолни игри!“
Господинът дори не дочака да довърша отговора си и ми бутна в ръцете нещо подобно на вестник, леко мокро от дъжда и с доста мрачна картинка на първата страница. „Айде тогава, забавлявай се, и ако ти хареса, аз съм авторът. Малко по-надолу по улицата, в една задънена пряка, продавам много подобни на тези.“
Като видях, че е сериозен, се отдръпнах леко, не му върнах подобието на стар прочетен вестник и си тръгнах.
Същата вечер, докато си оправях чантата за следващия учебен ден, извадих нещото, което ми беше бутнато в ръцете, и прочетох „Маймуни срещу динозаври – Тактическа супер-игра“. Няма да лъжа, засмях се, прозвуча ми глупаво. Въпреки това разлистих подобието на вестник и видях, че вътре има готини картинки и доста интересно разграфен текст.
Зачетох се и бързо осъзнах, че ако четеш последователно, текстът няма никакъв смисъл. В края на всяко кратко абзацче имаше някакво указание от сорта на „Направи своя избор и отгърни на страница 11“. Стори ми се още по-нелепо и отново захвърлих четивото в библиотеката, където стоя повече от половин година. Един ден го намерих, зачетох се и изведнъж се озовах в един нов, различен свят, в който аз съм този, който определя пътя на героите и изхода на цялата история. Още по-изненадан бях, когато разбрах, че всеки път, щом взема различно решение, поемам по различен, нов път, който води до изцяло неочакван финал.
Както можете да се досетите, много бързо се зарибих, проверих автора – Александър Александров, или по-извстен като Ейдриън Уейн, и много лесно разбрах какъв е жанрът на книгата, която току-що бях прочел – КНИГА-ИГРА.
Припомних си упътванията, които получих в деня, в който за първи път се срещнах с автора, и лесно открих книжарничката. За мой голям късмет в същия ден човекът беше обявил голяма разпродажба на своите книги. Купих си не една и две.
Жанрът книга-игра ме грабна наистина здраво, раздруса вижданията ми за литературно произвдение и ми показа, че невинаги финалът е лош, в повечето случаи само го определяме като лош или добър спрямо собствените си виждания за света.
Жанрът, в който първият абзац на първата страница ни изпраща на втория абзац на шейсетата страница, а от там скачаме на петия абзац на стотната страница, представя нагледно ефекта на пепрудата – „размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо“.
За мен целият жанр „книга-игра“е нещо наистина вълшебно, което дава свободата на читателя сам да определи края на своята история. Навлизайки все по-навътре в тази материя, читателят усеща силата на свободата и става съавтор, а това е наистина вълнуващо.
Книгите игри можете да откриете в сайта на Книжен център „Славейков„.
Екипът ни припомня, че по-малките читатели имат на разположение книгите игри на Николай Райков – първите подобни издания у нас, подходящи за деца от 5 години нагоре.