Как да се сприятелиш с кутийковец
Детските книги винаги са ме привличали с онази неподправена магия и онзи неустоим чар, които неизменно носят в себе си. След вълшебствата на Роалд Дал, които ме преследват още от дете, сякаш бях заключила сърцето си за нови приключения или поне доста високо бях вдигнала летвата. Да ми се хареса някоя нова детска книга беше по-скоро трудно. А да ме впечатли и да отключи още мъъъничко място в сърцето ми – там, до Роалд Дал, – виж, това вече ми се струваше почти невъзможно. Докато не се появи Алън Сноу…
Алън Сноу е автор и илюстратор на детски книги, както и в много области на дизайна и анимацията. Написал е и е илюстрирал над 160 (!) детски книжки. Романът му„Тук има чудовища“ (изд. „Ciela“) е история, която не само ще ви изненада приятно, но и ще ви впечатли трайно. Това е книгата, вдъхновила анимационния филм „Кутийковците“.
„Тук има чудовища“ ни разкрива първа част от хрониките на града Плъховмост. В центъра на събитията е малкият Артър, който е странно облечен, с необичайно приспособление, прикрепено към раменете му, с помощта на което лети. Носи малка кукла, облечена досущ като него, която му служи за разговори с дядо му. Момчето живее в подземията на града заедно с него, откакто се помни, но защо това е така няма да разкривам. 🙂 От време на време то излиза на земята, за да събира храна. Само така могат да оцеляват, защото дядо му вече е твърде стар и немощен.
Една вечер, докато търси храна, Артър стига до изоставения Дом на сиренето и става свидетел на нещо странно. Лов на сирена! При това незаконен!
След бързо проведен разговор с дядо си по куклата-телефон, Артър има поставена задача – да разбере какви са тези странни ездачи, които ловят сирена, защото ако открие кой стои зад всичко това, може би те с дядо му ще успеят да спрат този незаконен лов. За жалост, едното крило на Артър се чупи, дупката към Подземния му свят е запушена от ловците на сирена и той успява да се изплъзне на косъм от зловещата хватка на най-лошия разбойник в града Краднър. Някой успява да го спаси в последния момент. Един усмихнат кутийковец.
Оказва се, че Краднър не само е начело на лова на сирена, но има и пъклен план да унищожи целия град. Запушените дупки към подземията стават все повече, а това едва ли е съпадение. Ще може ли момчето да намери пътя обратно към своя дом и дядо си? Ще успеят ли Артър и новите му приятели кутийковците да предотвратят злия план на Краднър? С помощта на зелеглавите, няколко чудати граждани, плъховете и пиратите от Морската пералня на Плъховмост може би тази мисия все пак е възможна.
Каквото и да се опитам да кажа повече за историята на Сноу, думите ми ще са недостатъчни да ви опиша колко блестящо се е справил. Романът е пълен с прекрасни илюстрации като тези на Куентин Блейк от книгите на Роалд Дал. Дали заради тях, или заради различната и очарователна история на Артър и кутийковците, но наистина през цялото време имах чувството, че чета Роалд Дал. И далеч не съм първата, която сравнява Сноу с него. Каролин Фелан казва, че „находчивата фантазия на Сноу, която донякъде напомня на творбите на Роалд Дал, съчетава смели сърца, ужасни неприятности и вдъхновена лудост.“. Отдавна не бях попадала на подобна детска книжка, която да е забавна, смислена и подкрепена с толкова чудесни рисунки.
Възхитена от приключенията, описани от Сноу, не се сдържах да изгледам и филмовата адаптация. Тук държа да подчертая отново, че книгата по-скоро вдъхновява създаването на филма „Кутийковците“, защото доста неща в него се различават от книжната версия, но основният смисъл е запазен.
Безспорен факт е, че към която и от двете версии да посегнете, няма да се разочаровате. Ще се потопите в един чуден свят, породен от невероятната фантазия на Сноу, който дълго време ще ви кара да се усмихвате. Убедена съм, че героите ще се запечатат и във вашите сърца и това ще е една от книгите, към които ще се връщате още много пъти, не само заедно с децата си, а и за ваше лично удоволствие.
Ето и трейлър на филма, за да се убедите окончателно, че тази история ще надмине спокойно и най-добрите ви очаквания:
Ревюто е първоначално публикувано в „Аз чета“.
Автор: Милена Трендафилова