Как да попречим на технологиите да попречат на образованието

Децата между 8 и 10 години прекарват средно шест часа на ден пред екрана. Цифрата скача на 7,5 часа за 15-годишните. Подрастващите, които остават седем или повече часа дневно пред устройвата, са повече от два пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с депресия или тревожност. Статистиките продължават в този дух – проблемът придобива застрашителни размери, а едно работещо решение като че няма. Или?

През учебната 21/22 година учителят Тайлър Раблин е изправен пред сериозна дилема – да продължи ли със забраната на мобилни телефони в часа си (лесна и изпитана мярка), или да се опита да промени нагласата на своите възпитаници към тях. Макар и вторият път да е значително по-труден, Раблин избира именно него, защото вижда, че голите правила все по-рядко имат желания ефект. След поредица от проучвания и експерименти той пише материал за „Edutopia“, в който извежда техниките си за ограничаване въздействието на технологиите:

Разчистете основата

Раблин посочва, че децата обикновено постъпват в училище с вече изграден модел на поведение спрямо мобилните си телефони. Повечето пъти засилената употреба на електронните устройва е не съзнателен избор, а навик, започнал като противодействие на скуката и неудобните ситуации. В книгата си „Атомни навици“ (изд. „Хермес“) Джеймс Клиър описва навика като съставен от знак, копнеж, реакция и награда. За немалко ученици скуката/дискомфортът е знак, а посягането към телефона е копнеж по отърсване от неприятното усещане.

„Поради това – изтъква Раблин. – е изключително важно преподавателите да затруднят достъпа до мобилните телефони като първа стъпка в пренастройването на начина, по който учениците реагират на скуката или дискомфорта.“

Учителят подчертава, че устойчивата промяна в поведението започва с ограничаването на мобилните телефони, но налага и цялостна промяна в учебната среда. Той е уверен, че децата няма да се съобразят със забраната, ако не разбират нейните основания. Затова Раблин гледа заедно с учениците си филми за възможните вреди на социалните мрежи и инициира дискусии, за да позволи осмислянето на темата, рисковете и възможните решения.

Работете над самоувереността 

Раблин поддържа, че ако искаме учениците да бъдат ангажирани с преборването на пристрастеността си към интернет, трябва редовно да подхранваме тяхната увереност, че са способни да се справят с учебния материал. Един от начините, по които Раблин трансформира класната си стая, е като използва т.нар. „learning progressions“ и помага на учениците да идентифицират и оценяват своя академичен растеж. Според него:

„Когато видим, че напредваме, това ни мотивира да продължим да опитваме.“

Любопитното е, че можем да впрегнем технологиите в контролирането на тяхното собствено въздействие. Дава се пример с мобилните телефони, много от които пристигат с инсталиран брояч на екранното време. Програмите за управление на устройства пък (като „GoGuardian“) предлагат анализи на концентрацията на учениците. Използването на тези инструменти съдейства на учениците да разберат проблема и същевременно да следят как се движат с преодоляването му.

Насърчавайте търсенето на решения

Тейлър Раблин застава зад наблюдението на свои колеги, че децата масово използват мобилните си телефони, за да залъжат тревогата.

Много от учениците отказват да се заемат с трудни задачи, защото смятат, че са загубили уменията си да разрешават.

Раблин счита, че това дълбоко вкоренено поведение на избягване води началото си от дистанционното обучение, когато децата не са успявали да получат навременна и адекватна помощ при нужда. Възстановяването на тяхната увереност, че ще се справят с възникналия казус, може да бъде толкова просто, колкото е методът „Ask three before me“ от Хедър Дауд („запитай се“, „огледай се“, „помощ от приятел“).

Дръжте поетия курс

Изследванията показват, че средната продължителност на вниманието пред екран е около 47 секунди (спад от 2,5 минути за последните 19 г.), а завръщането в съсредоточено състояние отнема по средно 25 минути. Добрата новина е, че повечето устройства вече предлагат приложения или разширения, асистиращи ни да овладеем своите импулси и да влезем в състояние на поток.

За финал Раблин ни призовава да си припомним, че с технологичния напредък битката за вниманието на потребителя ще става все по-яростна и ако децата не я овладеят, тя ще се отрази на работата и взаимоотношенията им в бъдеще. Цел на нас, възрастните – родители, учители и близки – би следвало да бъде да показваме на децата, че имат капацитета да успеят в преследването на своите цели, но и че всички ние полагаме усилия да запазим фокуса си в свят, управляван от разсейването.

Ето как виждат симбиозата между технологиите и образованието Даан Бийки от фондация „Четене“ – Нидерландия и Йохана Бринтън от платформата за е-книги „Либранда“.