Вече сме ви разказвали за “Зайчето, което искаше да заспи” – самопубликуваната книжка, която се превърна в хит. Създател на зайчето Роджър, което приспива децата, е един швед на име Карл-Йохан Форсен Ерлин.
По професия е психолог, но облича своя дългоушат герой в различни дрешки и методи – например НЛП. НЛП или Невролингвистичното програмиране е подход за общуване, който има за цел да извика специфични наши реакции. Затова и „Зайчето, което иска да заспи” е особена – първо, тази книжка се чете винаги на глас; а второ, има значение и как изговаряте съответните думи, къде поставяте акцент в изречението. Докато четем, ние изпращаме послание на детето, че е време да се отпусне и да заспи.
Карл-Йохан е приготвил специални указания за четящия
Разяснява каква интонация да използваме, когато искаме да използваме по предназначение „Зайчето, което иска да заспи”. За детето казва, че трябва да е легнало удобно. Възрастният, който чете, се превръща в истински актьор, защото трябва да променя гласа си, даже да се прозява. Сюжетът и акцентите в текста са така подредени, че към края на историята заспиват и зайчето, и детето, на което четете. Звучи чудотворно, нали :). Затова помолихме Карл-Йохан да разкрие в специално интервю за „Детски книги” как точно е създал „Зайчето, което иска да заспи”. Изпратихме му по електронната поща въпроси, а той беше така любезен да ни отговори ето това…
– Кой ви разказваше приказки, когато бяхте малък? И заспивахте ли от тях?
– Нямам спомени от толкова ранна възраст. Мисля, че съм заспивал доста лесно.
– За нас, българите, Швеция винаги е раждала прекрасни писатели и разказвачи на детски истории. Но вашата приказка за приспиване е по-различна. Доколко е важен сюжетът или на първо място е изпълнението й?
– Сюжетът на приказката за приспиване не е толкова съществен. Въпреки че и той допринася за посланието за отпускане и заспиване. В тази приказка по-важни са думите, които съм избрал, а и как се четат. Надявам се, че в книгата се вижда желанието ми да помагам на хората и че тя наистина помага на децата да заспят.
– Как всъщност се роди идеята за „Зайчето, което иска да заспи”?
– Цялата идея ми хрумна един ден, докато шофирах. Дотогава изобщо не бях планирал да пиша за деца. Вече имах две книги за лидерство и личностно развитие. От самото начало чувствах, че идеята може да помогне на много семейства и макар да ми отне доста години да напиша книгата, не спирах да вярвам, че ще бъде преведена на много езици и ще стигне до всеки, който има нужда от нея.
– Можем ли да наречем книжката „НЛП за деца”?
– Вдъхновението ми идва от повече области, не само от НЛП. Шестте години следване на психология и комуникации в различни шведски университети също са изиграли важна роля за написването на тази книга.
– Възможно ли е детето да работи самостоятелно с вашата книжка и да се наслаждава например на илюстрациите на Ирина Маунунен?
-Разбира се. Мисля, че е хубаво детето да гледа илюстрациите през деня, но книгата да се чете само вечер, когато е време за сън, за да не се разваля магията и да свързва текста със заспиване. Така детето вечер ще може да си представя картинките и няма да има толкова голяма нужда да поглежда книгата, докато му четете.
– Какъв отклик срещнахте от страна на родителите? Има ли деца, които все пак не заспиват като зайчето Роджър?
– Книгата не е чудотворен лек за всички деца, но действа върху повечето. Въз основа на обратната връзка, която получавам, добавям някои съвети към следващата приспивна история, която пиша, за да помогна с преодоляването на по-често срещаните затруднения…
– Възможно ли е да се създадат такива истории, които със силата на НЛП амбицират детето например да е по-трудолюбиво или ученолюбиво?
– Разбира се.
– Каква е следващата ви идея, посветена на децата?
– Ще напиша още две приспивни приказки, защото родителите споделят, че искат да могат да избират. След това имам много други идеи как да помагам и на деца и на възрастни по различни начини. Заради желанието си да помагам на хората се очертава да пиша още дълги години.
Интервюто взе: Красимир Проданов
