Изчезнали телефони и здрави приятелства се вихрят в “Сбогом, дневнико!”

Признавам, че когато чуя за поредната книга ала “Хари Потър”, “Дневникът на един Дръндьо” и подобни, косата ми се изправя от ужас. Опитите да се наподоби хитова поредица често са неуспешни, а времето и желанието ми за четене на подражаващи-на-нещо книги са силно ограничени. Когато чух за “Сбогом, дневнико!” от Ненко Генов (изд. “Хермес”), очаквах да прочета история, приличаща на сто други.

Нещата, за радост, не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. С чувство за хумор, познаване на интересите на петокласниците и известна доза родителско напътствие, Ненко Генов е сътворил забавна история, която се чете бързо и предава послания, от каквито имаме нужда днес.

Главният герой се мести със семейството си в нов квартал. Предстои да започне и новата учебна година в ново училище. Единствената утеха, която може да компенсира тези драстични промени в живота му, е получаването на нов телефон y-Phone Z“гаранция за слава, събиране на погледи и култов статус в класа”. Самото придобиване на телефона изисква разработване на пъклен план за “удавяне” на стария в кофа с боя, както и стратегия за мрънкане.

“В крайна сметка, ако не стана световноизвестен и неприлично богат ютубър и геймтестър, винаги мога да си изкарвам хляба като професионален мрънкач!”

Ден преди началото на учебната година, любимите приложения Forknite, Crush Loyal, MindCraft, Food Ninja, SnoopChat са инсталирани и главният герой е готов да спечели звездния статус, за който мечтае. Когато първият учебен ден приключва, той установява, че супер-мега-гига-якият телефон е изчезнал. Вещ, която струва четирицифрена сума, със сигурност ще доведе до сериозни проблеми с родителите. Затова героят решава да предприеме отчаяни мерки – да вкара в играта своя приятел Дончо в ролята на детектив.

Събирането на улики, издирването на заподозрени и опитите за избягването на родителски въпроси са описани с чудесно чувство за хумор от автора. В подобна критична ситуация, човек лесно се обърква кои са приятелите му и главният герой не прави изключение. Организираният Стефчо, красавицата Мая и добросърдечният Дончо играят убедително своите роли и превръщат сюжета в близка до днешните деца история. Хепиендът се предусеща, но все пак изненадва с нестандартните решения на момчето, списващо своя дневник като веществено доказателство, ако родителите не му простят изчезването на смартфона.

“Сбогом, дневнико!” от Ненко Генов (изд. “Хермес”) е приятно четиво в духа на книгите тип “дневник”. Онова, което я отличава от преводните заглавия, е доброто познаване от страна на автора на училищния живот в български условия. Всеки читател, особено ако е от пети клас нагоре, ще разпознае местенето по кабинети, измамните схеми на гимназистите за измъкване на пари от малчугани, досадното тържество за начало на учебната година, както и игрите, по които припадат децата днес.

“Преди нашите идваха и двамата на откриването на учебната година, но… с течение на времето май им писна. Като си видял един училищен празник, все едно си бил на всичките.”

Текстът се чете с лекота, а е допълнен и с множество рисунки от самия автор, които допълнително вкарват доза хумор. Ненко Генов е избрал да подкрепи и кауза в книгата си – наистина добро послание към младите читатели. Изборът касае работата на “Зелени Балкани” – организация за защита на дивата природа. В текста са поместени QR-кодове, които насочват към специален блог, в който можете да прочетете повече за белоглавите лешояди или туканите. Кодовете препращат и към други интересни статии – някои, свързани с детството на бащата на героя – съученик на Фред Флинтстоун, поне по думите на сина. (Всеки родител на тийнейджър вероятно е чувал поне веднъж от детето си, че е роден в каменната ера. :))

Фактът, че Генов е родител, ясно се усеща. Посланията, които изпраща на децата, са тъкмо онези – за добротата, състрадателността, победата на духовното над материалното, прекарването на пълноценно време с роднини и приятели, – които всички, отглеждащи деца, искат несъзнателно да предадат на наследниците си. Без съмнение топлотата и загрижеността на писателя ще бъдат оценени от младите читатели, а и от техните родители.

Единствените ми колебания са свързани с някои препратки към филми, игри и герои, които според мен са познати на по-възрастните читатели, но не и на десетгодишните в 2019 г. Същото важи и за изрази като “СЛОЧАЕНОС??? НЕ МИСЛА!1!111!!”. Надявам се, че това няма да изиграе лоша шега на изданието и ще провокира децата да потърсят повече информация, вместо да ги подразни.

Ако искате да прочетете откъс от книгата, направете го тук.

Вземете книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.