Ивайло Добрев: “Детството има нужда от идоли, за да може после да ги развеначае”

photo by: Владимир Томашевич

Ивайло Добрев е роден през 1983 г. в Русе. Завършил е средно образование. Публикува стихове в Литературен вестник, Dictum, Кръстопът, Litclub – Литературен клуб, Public-Republic и др. Автор е на поетичните книги „Жозефин” (2008), “Тихотворения” (2013) и “Птица в ключалката” (2014). 
Носител на трета награда от поетичния конкурс по случай 130 години от рождението на Сирак Скитник и 40 години от първата емисия на Радио Благоевград (2013), както и горд носител на титлата баща на Ясен. Живее в София.

Обичаше ли да четеш като малък?  

Зависи какво значи „като малък”. Като малък обичах да тичам, да карам колело, да се топя летата на село във варела с вода, затоплена от слънцето, да се катеря по черешата, да удрям кремъци вечер и да гледам как прехвърчат искри. Сериозният ми интерес към четенето дойде по-късно. Когато бях на около 13-14 години. Обичах да чета, но повече обичах да ми чете баща ми, дядо ми, с техните плътни и увличащи, дълбоки, мъжки гласове.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Обожавах приказките на Шехерезада, които слушах на грамофонни плочи в детската ни стая преди да заспя. Казвам Маруф, без да се замисля, Маруф Обущарят. Тези звуци и думи ме прехвърляха в магичен и далечен свят, свят на потайности и истински чудеса. Още: „Аладин и вълшебната lампа”, „Пътешествията на Синдбад мореплавателя”. По-късно Робинзон, Петкан, Дон Кихот, Барон Мюнхаузен.

Наказвали ли са те заради книга?

В училище изпитвах огромна скука от повечето предмети и въобще не я криех, нито учех по тях. Най-показателно си изваждах книгата, която си носех за деня и си четях. Гонеха ме, викаха ме при директори, пишеха ми двойки за срокове, но това не промени нещата. Интересът ми беше насочен единствено и само към Български език и Литература, Психологията и Немски език.

Баща ти четеше ли ти?

Баща ми ми четеше ужасно много. Тъй като той е и пишещ човек, четеше ми и негови стихове. Тракаше до късни доби на пишещата си машина. Чиракувах му, сменях му индигото, преписвах разни неща. По едно време той беше моят Бог, който през деня наричах „Татко”. Понякога влизах вечер в стаята на майка ми и баща ми. И двамата бяха винаги с книга в ръка. И двамата четяха като луди.

А ти четеш ли на детето си и ако да – колко често?

Имаме син на година и половина. Казва се Ясен. Все още не му четем. Разглеждаме картинки заедно. Или пък с майка му си измисляме някакви небивали истории по картинките и му ги разказваме. Но неговото внимание се задържа за около 10 минути върху въпросната дейност. После скача на друго и друго, и друго.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Мисля, че е било на около -17 години, и за пръв път е чуло как кънти в тялото ми „На гости у Дявола” на Смирненски, защото го знаех наизуст на 14 години, и всеки ден го рецитирах на някого.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Понякога, да.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Класическо-модерни. „Черният заек” с голямата черна сянка. Неговата.

При подбора на книги за четене на детето ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Черпя идеи отвсякъде. До скоро избирах аз. Сега вече оставям Ясен да отива до рафта и да ми донесе книгата, която иска да му прочета, да разгледаме заедно.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Според мен всяка приказка има тълкуване. И е много важно какво е твоето тълкуване, как ще се разтълкува после тази приказка. Хубаво е, че приказките обикновено са повод за разговор. А смислите на всяка приказка изплуват след последвалите размисли върху нея.

Имате ли специални читателски ритуали с детето ти?

В някаква степен имаме. Аз сядам на канапето. Яската изтичва до лавицата, носи ми книгата. Аз я вземам. И го изчаквам да се качи и да седне до мен. Той сяда и издава един много смешен звук, който вероятно е чул от мен. Едно успокоително припъшкване. Което явно значи – готов съм, да започваме.

Какъв слушател е детето ти?

Разговорлив. Даже понякога той подема моята роля, за да ми каже например, че заекът не е заек, а е „Ан-Ан”. 🙂

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Все още не. Надявам се, че някой ден ще стигнем и дотам.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Ролята на баща е изключително важна. Бащата е пример и идол на детето до една определена възраст. И това се получава някак естествено. Детството има нужда от идоли, за да може после да ги развеначае. Този процес е много важен, си мисля. А има нужда от примери, такива, които да указват възможните посоки, съобразени с истинските предпочитания и интереси на детето, за да ги последва, а после да създаде и свои, автентични. В този смисъл, искам да благодаря на моя баща, че запали, запази, и донякъде разви интереса ми към четенето, а по-късно ме подкрепи и в първите ми опити с писането.

Ако и вие познавате четящи татковци, които биха се включили в рубриката “Как четат бащите”, изпратете ни техните контакти на мейл editors@detskiknigi.com. 

“Как четат бащите?” се провежда в подкрепа на националната кампания “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”.