История на мумините

Не че съм прекалено любопитна, но винаги ми е било интересно откъде започват нещата и докъде е възможно да стигнат. Същите въпроси ме измъчваха и относно нашите малки симпатични познайници – муминтроловете, затова се зарових в миналото им. Ако и вие сте заразени с вируса на любопитството, за вас са следващите редове, в които ще се опитам да ви разкажа за раждането и историята на очарователните скандинавски герои.

Както сте научили от нашата публикация за „майката” на мумините – Туве Янсон, тя е била също илюстратор и карикатурист. Често е подписвала творбите си с малка муминоподобна фигурка, наречена Снорк. Този първообраз на Муминтрол отначало бил слаб и грозен, с дълга, заострена муцуна и дяволска опашка. По-късно фигурката се променила – „натрупала килца” и станала по-приветлива на външен вид. Името „Муминтрол” пък измислил чичото на Туве, докато тя учела в Стокхолм и живеела при роднините си. За да я откаже да отмъква тайно храна, той й казал, че един „муминтрол” живее в кухненския килер и духа студен въздух във вратовете на хората.

Всички тези малки подробности довели до първата книга за мумините, „Малките тролове и голямото наводнение”, която излиза през 1945 г., но не постига голяма известност. Следващите две книги от поредицата обаче, „Кометата идва“ и „Цилиндърът на Магьосника“, жънат успех и донасят слава на Туве Янсон и нейните мумини. Успехът е толкова голям, че през 50-те години на миналия век излизат още три мумински книги – „Мемоарите на татко Мумин”, „Тайнството на юни” и „Омагьосаната зима”.

Следват сборникът с разкази „Невидимото дете” (1962 г.) и романът „Татко Мумин и морето” (1965 г.). През 1970 г. Туве Янсон пише последната книга за мумините – „В края на ноември”.

Освен книгите и разказите за мумините, авторката написва и илюстрира и четири книжки с картинки, които също стават много популярни – „Книга за Мумин, Мюмлата и малката Мю”, „Кой ще утеши Тофт?”, „Опасно пътуване” и „Неканен гост”.

Вече знаете от публикацията „Как мумините се превърнаха в легенда с много лица”, че след излизането на „Кометата идва” на английски език през 1954 г., един лондонския вестник започва да публикува комикси с героите. Прави го в продължение на двайсет години.

Ежедневната работа по комиксите обаче не оставя време на Туве Янсон да се изявява като автор и като художник, затова от 1960 г. нататък кратките серии се илюстрират от брат й – Ларш Янсон. В последствие всички комикси са събрани и издадени в седем книжки с картинки.

Ако си мислите, че животът на мумините свършва дотук, заблудили сте се. Те са толкова популярни и обичани по цял свят, че логично „оживяват” в театъра и киното. Най-ранната театрална изява на мумините е в постановка по „Кометата идва“ още през 1949 г. В България можете да гледате муминска постановка по разказа на Туве Янсон „Елхата”.

Муминтрол, Татко Мумин, Мама Муминка, Снусмумрик, Сниф и останалите имат и дълга и богата телевизионна кариера в множество куклени и анимационни сериали, в които те са главни герои. Ето и малко впечатляващи факти:

• Първият телевизионен сериал за мумините е излъчен в Германия още през 1959 г.;
• Десет години след това мумините завладяват и Япония след като стават герои на анимационен сериал;
• През 1990г. започва излъчването на 104-серийна анимационна поредица, която достига до децата в над 60 страни и предизвиква бум в интереса към тях.

Повече от 65 години след създаването си, мумините продължават да привличат и очароват децата. И има защо!

Очаквайте ревютата ни за останалите мумински книги, а ако сте пропуснали, вижте досегашните ревюта на „Кометата идва“, „Цилиндърът на магьосника“, „Малките тролове и голямото наводнение”, „Мемоарите на татко Мумин” и „Невидимото дете”,.Включете се в ежедневната ни игра „Познай героя“, както и в конкурса „Месец на МУМИНИТЕ“.

Автор: Лора Филипова