Имам късмет с моите родители
Има особено блаженство в това да прочетем на детето приказка преди сън, сгушени и спокойни за следващия ден. Повечето вълшебни приказки завършват с „И заживели честито до края на дните си“. Уви, в действителност невинаги се получава така. С други думи, в живота понякога родителите се карат, преминават през различни изпитания и в крайна сметка остават заедно или решават да се разделят.
Раздялата винаги е болезнена както за родителите, така и за децата. А щом тя е и последният останал път, то изборът на „по-малкото зло“ е изключително труден и сякаш няма правилен ход. Понякога намираме начин и причина да се борим, друг път няма какво да спасим. Едно е сигурно – децата искат да получат отговори, да бъдат утешени. Задушени в собствената си тъга, невинаги разполагаме с правилните думи да обясним. Някой обаче вече ги е намерил и подредил, така че да подкрепи възрастни и деца. Този някой е Радостина Николова, а така нужните думи и образи ни очакват в „Имам късмет с моите родители“ (изд. „Мармот“).
Историята в книгата е до болка позната:
„Понякога мама и татко говорят и се смеят. Но друг път се карат и после си мълчат. След което всичко си е постарому. Докато един ден не е…“
Въпросите и от двете страни са толкова много! Родителите се питат дали наистина взимат правилното решение. Дали имат правото да обикнат някой друг. Дали трябва да се реваншират за избора си. Децата се чудят дали вината не е в тях („Ами ако бях по-добър?“, „Ако слушах повече?“). Дали могат да си позволят да харесат новия партньор на мама/татко, или с това ще извършат предателство. Дали новото братче/сестриче е враг и съперник. И в крайна сметка…свършват ли с раздялата хубавите мигове и щастливите усмивки?
Колкото и абсурдно да ни се струва, децата наистина първо обвиняват себе си и повече от всичко се страхуват да не наранят родителите си. Те дори могат да се научат да се държат така, както би било по-лесно за нас. Това обаче не означава, че вътре в себе си приемат с лекота промените. Означава, че имат нужда от пространство да изразят емоциите, опасенията и страховете си, да кажат всички гневни думи, да зададат отново и отново въпросите си, да обвинят, а накрая – да приемат. Да, животът няма да е същият, но пак може да е хубав.
Две семейства могат да бъдат определени като двойно повече обич и внимание. Ново братче/сестриче би могло да бъде и още един верен другар в игрите. Поемането по свой път може да донесе повече спокойствие и хармония в отношенията между възрастните. Както показва и тази книга.
Вероятно се чудите дали „Имам късмет с моите родители“ е подходяща само за деца, чиито майки и бащи са разделени или в процес на раздяла. За да бъдем честни, тези събития не са рядкост в обществото ни. Всяко дете познава друго, преживяващо същото. Затова книгата е от помощ за тези, които търсят утеха или помощ, както и за онези, които искат да ги разберат.
Историята не предлага готови съвети или инструкции, нито шаблони. Защото семействата са различни, както и възможните изходи от заплетена ситуация. Вместо това книгата впечатлява с приемане и тихо припомняне, че един ден всичко ще се нареди. Същото е и посланието на чудесните илюстрации на Яна Попова, така добре допълващи текста и деликатните чувства на читателите.
Дали децата винаги имат късмет с родителите си, е трудно да се отсъди. Без съмнение обаче всички родители имаме късмет с децата си – нашите най-важни учители и най-силни мотиватори.
