Има ли Дядо Коледа?

С наближаването на светлите коледни празници, децата нетърпеливо очакват своите подаръци под елхата, пишат писма и се стараят да бъдат по-смирени и кротки от обичайното си буйно състояние. Това обаче не винаги важи за всички деца… Винаги ще се намери някой по-голям батко или кака, който да реши да “просветли” малчуганите и да им каже, че Дядо Коледа е измислица на възрастните. Но дали наистина е така?

Всеки от нас таи отговора в сърцето си. Макар и пораснали, забързани и уморени, ние пазим магията на Коледния дух. И често забравяме в някое тъмно ъгълче тъкмо онази вяра, която ни кара да летим на крилете на въображението; която разгаря огън в сърцата ни и кара очите ни да блестят…

За да си припомним отговора на въпроса “Има ли Дядо Коледа?”, решихме да публикуваме може би най-известния редакторски текст в историята на вестникарската индустрия – отговорът на главния редактор на нюйоркския вестник The Sun – Франсис Фарселъс Чърч – до 8-годишната Вирджиния О`Ханлън.

„Скъпи редакторе,

аз съм на 8 години. Някои от малките ми приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Татко ми каза: „Ако го видиш написано в The Sun, значи е така.“

Моля, кажете ми истината; има ли Дядо Коледа?“

Вирджиния О`Ханлън

Отговорът на вестникаря Франсис Фарселъс Чърч е публикуван на 21. септември 1897 г. и оттогава насам трудът  се е превърнал в най-препечатваната статия, появявайки се частично или изцяло на множество езици в книги, филми и други статии:

“Вирджиния, твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, освен ако не видят. Те смятат, че онова, което не могат да си обяснят с малките си мозъчета, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастните или на децата, са малки. В нашата огромна вселена човекът е нищожно насекомо, мравка по своя интелект, сравнен с необозримия свят около него, ако се мери способността на разума му да овладее цялата истина и знание.

Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува. Той съществува точно както любовта и благородството, и предаността, а ти знаеш, че те са навсякъде и изпълват живота ти с най-голямата радост и красота. Уви! Колко мрачен и печален би бил светът без Дядо Коледа. Той щеше да бъде толкова пуст, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да съществува детската вяра, поезията, романтиката, които да правят поносимо нашето съществуване. Ние нямаше да получаваме радост, освен чрез усетеното и видяното. Вечната светлина, с която детството озарява  света, би изгаснала.

Да не вярваш в Дядо Коледа! По същия начин можеш да не вярваш и във феите! Можеш да помолиш баща си да наеме мъже да дебнат при всички комини в Коледната нощ, за да хванат Дядо Коледа, но дори и те да не видят как той слиза през комина, какво би доказало това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е доказателство, че той не съществува. Най-истинските неща в света са онези, които нито възрастните, нито децата са в състояние да видят. Виждала ли си някога феите да танцуват по моравата? Разбира се, че не, но това не доказва, че те наистина не са там. Никой не може да възприеме или да си представи, че всички чудеса са невидими или невиждани в света.

Ти можеш да счупиш бебешка дрънкалка и да видиш какво издава звуците отвътре, но съществува едно було, покриващо невидимия свят, което нито най-силния човек, нито обединените усилия на всички най-силни хора, живели някога, могат да разкъсат. Само вярата, въображението, поезията, любовта, романтиката са в състояние да повдигнат завесата и да видят и обрисуват свръхестествената красота и великолепие отвъд нея. Реално ли е всичко това? Ах, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа! Благодаря на Господ, че той е жив и ще живее вечно. След хиляди години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.”

Весели празници, малки и големи приятели!