Денят, в който пропаднах в приказка
Детското книгоиздаване днес предлага огромно разнообразие от жанрове, илюстрации, теми. Понякога обаче, удавени в изобилието от съвременни заглавия, читателите не успяват да се докоснат до редица класически произведения. Вероятно това е сред причините за появата на книги, нашепващи за класическите герои. Такава книга е „Денят, в който пропаднах в приказка“ от Бен Милър (изд. „Хермес“).
В една нощ, изпълнена с бученето на проливен дъжд, от земята край Хилкот изниква голям, нов и модерен…супермаркет, на чиято табела пише „При Грим“. На сутринта цялото селце открива необичайната сграда, но възрастните са удивени най-вече от неземните промоции. И наистина, нима бихте се тревожили заради странни строежи, ако имате шанса да закупите 27 бутилки веро на цената на 26?
Междувременно ваканцията започва скучно за Лана и Харисън – брат и сестра, задружни в миналото, но в последно време отдалечени заради разликата в годините и интересите си. Лана се бори с раздразненето и разочарованието си, когато майка им й предлага да се разходят до новия супермаркет. Там момичето открива, че дребно, заядливо старче изпълнява ролите на всички необходими работници в магазина като сменя дрехите си. В крайна сметка Лана си излиза с томче приказки, от което майка й започва й да чете още същата вечер.
„- Как може една приказка да е страшна? – поинтересува се Харисън. – Всички са пълни с принцеси, балове и щастливи завършеци.“
Още при следващото посещение на Лана в „При Грим“ старчето я бутва през портал, който я пренася в „Спящата красавица“. Там героинята разбира, че злите сили наистина съществуват, а опасностите могат да бъдат смъртоносни дори във вълшебните светове.
Минус на „Денят, в който пропаднах в приказка“ са донякъде безличните персонажи. Харисън е твърде сериозен за възрастта си, стремежът му да учи непрекъснато през лятната ваканция е непонятен. Лана също не се отличава с характер, а действието се върти около нея сякаш от само себе си.
Наред с това обаче в книгата е засегната една важна тема – подходящи ли са, или не класическите приказки за съвременните деца. Схващането, че децата трябва да бъдат предпазвани от „зловещите“ елементи, набира все повече привърженици. Шири се мнението, че описаните в книгите преживявания могат да бъдат излишно страшни и съответно зловредни. Тези притеснения изскачат в разговорите между Лана и майка й, а момиченцето показва ясно и разбираемо какво мисли едно дете по въпроса:
„- Не искаме да те плашим. – обясни кралицата.
Но как бих могла да избегна опасността, ако не знам, че тя съществува?“
В историята са вплетени познати на родителите фигури – Алиса, Хензел и Гретел, Румпелщилцхен. И ако младите читатели не са чували много за историите на тези герои, сега ще имат повод и желание да научат повече за тях. Затова, заедно с „Денят, в който пропаднах в приказка“, пригответе на нощната масичка и стария том с приказки! Защото портали към приказния свят действително съществуват. Наричат ги книги.
