Има чудовища в морето
7-годишната Ема Димитрова вече ни е споделяла своите впечатления от прочетените книги. Страстен и опитен читател като нея трудно се ограничава само с книги, определени като подходящи за нейната възраст. Такъв е случаят и с последното й четиво.
„Елайза и нейните чудовища“ (изд. „Ибис“) от Франческа Запия много ми хареса, даже мисля да я чета пак.
Видях заглавието на тази книга и ми се стори интересна, затова почнах да я чета. В началото майка ми не ми даде, защото мислеше, че е само за тийнейджъри и съдържа неприлични думи от рода на „секс“. Но после я прочете бързо, за да разбере дали да ми я позволи. Много се зарадвах, че ми разреши.
Хареса ми, че в книгата има и текст, и комикси, и чатове. Всъщност книгата е сложна. Аз успях да я разбера, но за някои хора може да е по-трудна. Не знам дали децата на моите години трябва да я четат, но със сигурност ще я харесат тийнейджърите. Има и тежки моменти, но не е много депресирана. Един момент е доста страшен, но по-добре да не го разказвам, защото така ще ви издам част от книгата.
Много ми харесва Елайза. В реалния живот тя е хубава, много срамежлива, няма приятели, но в интернет е известна като ЛейдиСъзвездие – създателката на най-готиния уебкомикс – „Чудовищно море“. В интернет Елайза има много приятели – истински хора, но не ги е срещала никога. Единствено там се чувства добре. А в реалния свят като че ли се чувства зле. Не знам как точно да го обясня, но най-вероятно не се харесва в реалния свят. Тя си има приятел Уолъс, който е много як. Името му е малко странно, но той прави нещо важно – „измъква Елайза от нейната черупка“ – но това го пише и на задната част на корицата на книгата.
Всички се опитват да разгадаят коя е ЛейдиСъзвездие. И накрая успяват. Тогава животът на Елайза се срутва – и истинският живот, и този в интернет. След сътресенията не знам Елайза какво осъзнава…май нищо. Шегичка. Тя осъзнава, че не само животът в интернет е хубав; че не можеш да живееш само в интернет и че и в истинския живот има нещо хубаво.
Ще разберете защо така съм озаглавила ревюто си, като прочетете книгата.