Хрониките на Нарния – началото

Представата, че един гардероб може да те отведе в друг свят беше неустоима за средностатистическо социалистическо хлапе като мен в средата на 80-те години на миналия век. Затова и „Лъвът, вещицата и дрешникът” бе една от любимите ми книги от детството. Тогава нямах идея, че К. С. Луис е написал цяла поредица за Нарния, затова сега с особено удоволствие започнах книжното си пътешествие от самото начало.

„Племенникът на магьосника” (изд. Труд) е написана след „Лъвът, вещицата и дрешникът”, но с нея К. С. Луис поставя началото на „Хрониките на Нарния”. Събитията в книгата се случват преди първото пътуване на децата Певънзи до магическата страна на говорещи твари и митични същества, а единствените познати ни герои са Аслан и Бялата вещица.

Затова пък се запознаваме с Дигъри и Поли. Дигъри живее в Лондон с леля си и вуйчо си (Кетърли), които се грижат за смъртно болната му майка, докато баща му е в Индия. Поли живее в съседната къща и се радва на появата на приятел, с когото да изследват къщите на улицата. Обстановката в къщата на Кетърли е мрачна и подтискаща, а вуйчо Андрю е странна птица с тайнствени занимания.

Именно благодарение на магьосническите му опити Дигъри и Поли започват своето пътуване между световете. В загиващия Чарн пробуждат злата, алчна и безскрупулна кралица Джейдис, която решава, че иска да завладее нашия свят. За двете деца следва опасно прескачане напред-назад между световете в опит да спрат Джейдис. В крайна сметка стават свидетели на създаването на Нарния от Господаря – мъдрият и благороден лъв Аслан.

Докато се наслаждавах на техните приключения, научих предисторията на „Лъвът, вещицата и дрешникът”. Неочакван бонус бе да разбера откъде произхожда магическият дрешник, през който децата от семейство Певънзи преминават в Нарния, но ще оставя на вас да го прочетете сами.

За мен книгата има безспорна притегателна сила, която отдавам не само на умението на К.С. Луис да изплете увлекателна фабула. Голяма част от очарованието идва от изправянето на Поли и Дигъри пред различни морални въпроси. Как се държат истинските приятели? Какво да изберем – личната облага или приносът към общото благо? Абсолютен ли е авторитетът на възрастните? А още по-хубавото е, че на децата е признато правото да се справят отлично с решаването на морални дилеми (вуйчо Андрю е много добър „лош пример” за малодушието и страхливостта на възрастните).

В „Племенникът на магьосника” открих всичко, което прави Хрониките изключително привлекателни за децата. На фона на вечната борба между доброто и злото героите пътуват до други светове, впускат се в приключения, а съдбата на цели светове е в ръцете на деца. И макар че действието не е шеметно забързано по днешните стандарти, К.С. Луис е умел разказвач, който приковава умовете на читателите към страниците, не пропуска ненатрапчиво да им постави морални въпроси, както и да отправи предупреждение за надигането на големите тирани на 20. век и световните конфликти.

Прочетете и ревютата на Вал Маринова за „Племенникът на магьосника” и „Лъвът, вещицата и дрешникът”.

Автор: Лора Филипова