Господарят на слоновете – момчешко обяснение в любов към Африка

Рене Гийо бе напълно неизвестен за мен френски автор на детски книги – “Господарят на слоновете” (изд. “ЕМАС”) е първата негова книга, която попада в ръцете ми.

Благодарение на традиционно поместваните от издателството кратки биографични справки за авторите в края на книгите на издателството, с голямо учудване научих, че през 1964 г. Гийо е удостоен с най-престижната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен”.

За книгата

На 14 години Жан-Люк Гарубие е повикан от баща си да живее с него в плантацията му в Западна Африка. Момчето, което почти не познава родителя си, с неохота се разделя със семейството на чичо си и заминава за страната Лоби (приблизително днешен Кот Д’Ивоар). Започва да учи в местното училище, ръководено от французин, заедно с местните момчета и с единственото друго бяло момче – Ерик.

Най-знаково за Жан-Люк ще бъде запознанството с Фофана – най-добрият ученик в училище, умно и уверено момче, с необичайни способности в общуването с дивите животни. Но преди двамата да се срещнат, героят трябва да поеме на опасно пътуване до племето на ковачите, където Фофана е даден в 2-годишно робство от баща си срещу заем.

Успехът на мисията е и началото на едно силно и многолико приятелство, възможно само между подрастващи момчета. Фофана ще разкрие на Жан-Люк красотата на африканската природа, естествения живот на местните хора в пълна хармония и с дълбоко уважение към животните. Жан-Люк пък ще му помогне в решаващ за цялото племе момент.

Макар разказът да се води от името на бялото момче, безспорно главният и най-въздействащ образ е Фофана.

“Фофана беше черен жител на Лоби. Той беше и бял жител на Лоби. В него живееха две момчета. Едното омагьосано от степта, магиите и обичаите на Лоби. А другото – първо по смятане, говорещо френски с марсилски акцент – изглежда не се страхуваше, че боговете на страната му могат да му отмъстят.”

Книгата е подходяща за деца между 11 и 14 години, които са по-умели читатели и не разчитат единствено забързаното действие и безкрайните обрати да ги преведат през текста. “Господарят на слоновете” не е лишена от действие и напрегнати моменти, но предлага и доста описания на африканската природа и местните обичаи. В същността си книгата е своеобразно обяснение в любов и признание към природата на континента и неговите коренни обитатели.

Когато предлагаме книгата на днешните деца, трябва да отчетем факта, че тя е публикувана точно преди 60 години и описва един свят, напълно непознат за тях. Не само заради екзотичната локация, но и заради взаимоотношенията между хората.

В социалните мрежи попаднах на упреци, че книгата е трудна за четене от децата, защото съдържа непознати думи. Действително се срещат думи от местните езици, но всяка от тях е пояснена – или в самия текст, или от преводача в бележка под линия.

Подобни коментари от страна на възрастните затвърждават убеждението ми, че е изключително важно да подпомагаме децата с натрупването на фонови знания. В този случай за колониализма, за начина на живот на западноафриканските племена, за техните обичаи, връзката им с природата и т.н. Иначе прочитът на “Господарят на слоновете” ще бъде трудна, мъчителна, а в повечето случаи – и непосилна задача. Съдба, каквато книгата съвсем не заслужава.

Отличният превод е на Златко Стайков.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.