Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа

Коледа наближава, в ума ми се въртят мисли за преспи хубав пухкав сняг, домашен уют, мирис на меденки и разопаковане на подаръци. И вие ли си мислите за същото? А днес ще ви разкажа за една от любимите ми книжки с празнична тематика – „Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа” (изд. ФЮТ).

В дните преди празника всичко се развива по план. Няколко дни преди това завалява сняг и бързо натрупва. Когато снегът спира ден преди Коледа, Финдъс вече е обзет от енергия и в типичния си стил настоява да отидат за елха. Веднага, разбира се! Никой не е в състояние да отказва нещо на котарачето, особено пък Петсън. Все пак успява да разчисти пътечки между къщата, кокошарника и навеса за дърва, преди Финдъс да го изнуди да отидат за елхови клони за украса.

От там нататък в историята се оплитат неочакван инцидент с натоварената шейна, навехнат крак на Петсън, сърф-сесия на Финдъс с четката за миене на кухненския под, няколко стари моркова за коледна вечеря, импровизирана елха, украсена с подръчни вещи и гостуване от съседите на Петсън и Финдъс.

Как точно посрещат Коледа нашето любимо котараче и старецът, ще ви разкаже авторът Свен Норквист. Аз мога само да ви споделя, че Финдъс отново не изневерява на себе си и е все същия приятно досаден и нетърпелив немирник.

Не забравяйте да отделите достатъчно време на чудесните илюстрации на автора. В противен случай ще пропуснете зимната шапчица на опашката на Финдъс, невероятните пози при сърфирането му с четката за под и тайните домашни мъгъли, които не винаги са очаровани от лудориите на Петсън и Финдъс.

На мен тази коледна история винаги ми създава много уютно чувство и затова често си я четем вкъщи през цялата година. Няма защо вие да чакате повече. Помогнете на мама да измайстори коледни меденки, направете си един хубав чай и посрещнете Коледа с Петсън и Финдъс.

Вижте и останалите приключения на симпатичното коте и неговия стопанин в „Как Финдъс се загуби, когато беше малък“, „Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс“ и „Как Финдъс пропъди петела Карузо“.

Автор: Лора Филипова