Носителката на Man Booker Елинор Катън за книгите от детството й
На 15 октомври тази година наградата Man Booker за художествена литература за 2013 г. бе присъдена на 28-годишната Елинор Катън. Авторката е отраснала в Нова Зеландия и съвсем разбираемо това е повод за голяма гордост за жителите на държавата на края на света, а интересът към личността й скочи рязко. Нейната „колежка”, новозеландската поетеса Пола Грийн, която пише за деца и възрастни, публикува в блога си „Poetry box” интервю с писателката, което разкрива книжните й навици и предпочитания като дете.
За нас бе удоволствие да научим кои детски книги и писатели са направили най-голямо впечатление на Елинор Катън (сред тях има и наши любимци), защото вярваме, че първите крачки по пътя към писателския успех на най-младата носителка на престижната награда, са направени в детството. Ето и цялото интервю:
Къде обичаше да четеш?
Като дете обикновено четях във фотьойла в дневната или пък върху одеало и възглавници пред камината през зимните нощи.
Кои бяха любимите ти книги?
Най-любимата ми книга беше, и все още е, „The True Confessions of Charlotte Doyle” от Ави. „Goodnight Mister Tom” от Мишел Магориан също има специално място в сърцето ми, защото това е първата книга, която си купих с мои пари. Обичах поредицата на Хю Лофтинг за доктор Дулитъл, особено „Пътешествията на доктор Дулитъл”, а също и приключенската поредица на Уилард Прайс, както и всички книги за Астерикс и Тинтин. Авторите, които означаваха много за мен, бяха Джуди Блуме, Роалд Дал, Л. М. Монтгомъри, Джилиан Крос, Франсис Ходжсън Бърнет, Робин Клайн, Джон Марсдън, Сюзан Купър, Морис Гий, Даян Уейн Джоунс и Бевърли Клиъри.
Първият роман за Хари Потър беше публикуван когато бях на 12, а първата част от трилогията „Тъмните му материи” (Филип Пулман) излезе горе-долу по същото време, затова може да се каже, че пораснах заедно с Хари и Лира.
А четяха ли ти?
Да! Винаги след къпане се напъхвах в леглото на майка ми и четяхме. Понякога тя ми четеше, а понякога всяка от нас си четеше нейната книга. Когато бях много малка, баща ми съчиняваше истории за мен: това беше един вид приключенска поредица, в която аз бях герой. Наричахме ги „Историите на Комал”, защото в тях се разказваше основно за мен и най-добрия ми приятел от детството, Комал.
Има ли някоя книга, четена от учител, която да изпъква в съзнанието ти?
В началното училище учителката ни четеше „The Silver Sword” от Йън Сърайе и книгата ме разплакваше. Помня го съвсем ясно, защото малко книги са успявали да ме разплачат: другите са „See ya, Simon” от Дейвид Хил, „A Day No Pigs Would Die” от Робърт Нютън Пек и „Roll of Thunder, Hear My Cry” от Милдред Д. Тейлър.
Четеш ли все още детски книги? Имаш ли фаворит от тази седмица?
Действително обичам да чета детски книги, особено художествени произведения за възраст 8-12 години. Фаворитите ми от тази година са „Heap House” от Едуард Кери и „Часът на чудовището” от Патрик Нес. В момента чета „Похитителят на мълнии” от Рик Риърдън – първата книга от поредицата за Пърси Джаксън. Страхотна е!
Превод: Лора Филипова