Една американска училищна библиотека от нов тип

Предлагаме Ви материал на Люба Вангелова* за сайта www.kqed.com, в който тя засяга въпроса за бъдещето на училищните библиотеки и тяхната нова роля. Запознайте се с библиотеката на гимназията „Монтичело” в Шарлотсвил, Вирджиния – училищна библиотека от нов тип и добър пример за всички училищни библиотеки, които са узрели за промяна в начина си на работа.

Във време, когато обществените библиотеки започват да предлагат почти всичко – от градински парцели до възможност да търсите хора за разговори, някои училищни библиотеки също започват на преосмислят своята роля и да разширяват гамата си от услуги.

Конкретният случай е гимназията „Монтичело” в Шарлотсвил, Вирджиния. Когато преди 4 години библиотекарката Джоан Акройд пристигнала там, заварила обстановка, доста по-различна от „привлекателната, творческа и забавна” атмосфера в библиотеките на началните и средни училища, на която била навикнала.

„Тази библиотека не беше нищо подобно. Тя беше традиционното тихо място за проучвания”, спомня си тя.

Акройд решава, че това не е най-доброто.

„Вече не е необходимо човек да идва до библиотеката за информация,”, казва тя, „затова библиотеката трябва да накара хората да идват по други причини. Учениците имат нужда от място за социализиране, творчество и сътрудничество.”

Първата стъпка на Джоан и нейният колега библиотекар по това време (учителят по музика Дейв Глоувър) е да превърнат едно хранилище в технологична лаборатория. Спасяват няколко компютъра от сметището и им инсталират софтуер за създаване на музика. Учителите започнали да се мръщят, защото в библиотеката вече не било тихо, но на учениците им харесало и много рискови ученици станали редовни посетители. Някои дори споделили на Акройд, че единствената причина все още да идват на училище, е лабораторията.

Когато видяла нетипичната ангажираност на учениците, директорката решила да подкрепи пълното реновиране на библиотеката със средства от наема, плащан от компания, ползваща мястото всяко лято. Наели опитен библиотечен консултант и почерпили вдъхновение от библиотеки, проектирани за по-млади посетители.

„Сега програмата ни е гъвкава и отворена, а ученици се допускат в библиотеката дори и когато там се провеждат часове.”, пояснява Акройд. „Поставихме компютри, които учениците могат да използват самостоятелно, и преместихме на по-централно място  заемното гише. Искахме чрез демонстрираното отношение да накараме учениците да се чувстват добре дошли по всяко време.”

Библиотечният фонд бил основно прегледан и разчистен, лавиците били преместени до стената и така се освободило място за съвместни дейности и обучение (отделено със стъклени прегради, които служат за звукоизолация, но същевременно позволяват на участниците да виждат какво друго се случва в библиотеката).

Помещения, използвани преди като офиси или хранилища, били превърнати в зони за ползване от учениците. Сега библиотеката разполага и със зони за четене с удобни модулни мебели, както и маси, столове и табуретки, които учениците могат да местят; музикално студио; зона HackerSpace (с високотехнологично оборудване като микроскоп, 3D принтер, геймърски хардуер и софтуер и зелен екран за заснемане на видеа) и зона Maker Space (с 3D принтер), която служи и за импровизирана работилница, където стари устройства да бъдат разглобявани и преправяни с нови материали. Накратко, Библиотечно-медийния център „Монтичело” се превърнал в “Learning Commons”** пространство.

“Учениците работят по-продуктивно в такъв тип обстановка,” разказва Акройд. “Взаимоотношенията не предполагат противопоставяне както когато учителят е изправен пред учениците. Така работата на учителя е по-лесна и приятна.” А колегата на Акройд, Айда Мей Крадок, бивша преподавателка по английски език в училището, допълва: „Сега библиотеката ни е повече като работно място от бъдещето. Учениците, завършващи нашето училище, ще са по-продуктивни в такава среда.”

Нова култура

Новата среда била придружена от ново отношение.

„Дадохме управлението на времето на учениците в техните ръце.”, казва Акройд. „Те са на прага на завършване и трябва да могат сами да управляват времето си. Сега приличаме повече на академична библиотека.” Крадок допълва: „Необходимо е да видят естествените последици от действията си. Какво се случва когато възрастен не отиде на работа навреме? Да контролираш децата толкова изкъсо, а когато станат на 18 да им кажеш „довиждане”, не е добър подход.”

Промяната обаче не се случила за една нощ – имало преходен период.

„Първоначално идваха в библиотеката, за да вкусят свободата, но не се възползваха от нея разумно.”, спомня си Акройд. „През първата година, даже и началото на втората, учениците я възприемаха като място където можеха да се смеят, а не да пазят тишина. Не учеха.”

Сега вече, след приемането като част от училищната култура на отговорността, която върви със свободата, новите ученици бързо се адаптират. „Усвояваш определено поведение от хората около теб.”, отбелязва Крадок, „Учат се един друг чрез социализация.”

В резултат най-големите страхове на родителите („атрофия, съдба по-лоша от смъртта” по думите на Крадок) не са се сбъднали. „Тук е трудно да постигнеш атрофия, тъй като всичко се променя и учениците или са заети самостоятелно, или един с друг.”

На учениците е разрешено да използват мобилни телефони и други устройства. Не се допускат компютърни игри със стрелба. Освен това библиотеката прилага окръжните Интернет филтри. Самите ученици следят някой от тях да не пречи прекалено много на останалите. „Знаят, че ние им се доверяваме и те ни се доверяват,” разказва Акройд. „Изграждаме си лични взаимоотношения. Обикаляме през цялото време и опитваме да сме гостоприемни.”

Ресурси за учителите

Учителите с готовност приветствали “Learning Commons” като провеждали в библиотеката часовете, изискващи проучвания, оборудване, допълнително пространство, експерти или пък когато имало вероятност от неразбории. „Всичко това се премести тук долу,” разказва Крадок. „Учителите искат да бъдат креативни, да правят интересни неща и да ангажират учениците. Ние им осигуряваме пространството.”

Учениците имат право да ползват библиотеката като занималня, за допълнителни упражнения, както и по време на стажа си. Дори през обедната почивка (разрешено е внасянето на храна и напитки). Някои от учениците провеждат стажа си в библиотеката като помагат на гишето за обслужване или при поддръжката на оборудването.

Асоциацията на училищните съвети във Вирджиния определя библиотеката като „Пример за успех”. Библиотекари от други училищни библиотеки посещават гимназията „Монтичело”, за да почерпят опит за своята работа. Мнозина са изумени от статистиката: Learning Commons отчита 33000 посещения от ученици годишно и то извън учебно време (броят на учениците в гимназията е 1104). Посетителите задават и въпроса дали да не е твърде разхвърляно и шумно. Крадок им отговаря: „Такова е, защото хората по принцип са разхвърляни и шумни. Това не е проблем.”

За учениците, които все пак имат нужда от тихо място се обособяват уединени места за определено време. За учене на спокойствие могат да използват и офисите. А иначе Learning Commons непрекъснато жужи, което допада на тази нова порода библиотекари. „Тръпки ме побиват, когато тук е тихо”, казва Крадок.

*Люба Вангелова се интересува от темата за ученето по собствен план и е публикувала свои материали в The New York Times, Smithsonian, The Atlantic.

**Learning Commons е образователно пространство, което дава възможност за ползване на информационни технологии, онлайн или дистанционно обучение, сътрудничество, създаване на съдържание, срещи. Характерни за Learning Commons са архитектурата, обзавеждането и пространствената организация, които позволяват промяна на средата според нуждите на потребителите. Популярността на този тип пространства като част от академичните, както и все повече обществени и училищни библиотеки, нараства.

Превод: Лора Филипова