„Джуманджи“ и силата на истинското приключение

Предполагам, първата ви асоциация, когато чуете „Джуманджи“, е едноименният филм от 1995 г. с участието на Робин Уилямс. Доскоро и аз реагирах по същия начин, докато в ръцете ми не попадна красивата книга на Крис ван Алсбърг – „Джуманджи“ (изд. „Алма“). Оказа се, че тя е издадена през 1981 г., носи на автора си медал „Калдекот“, а филмът е базиран именно на нея.

Може би ще ви е трудно да възприемете историята от книгата, след като вече сте гледали кинолентата, защото образите са се настанили в главата ви. Книгата на ван Алсбърг обаче предлага нещо по-различно.

Историята е доста по-кратичка, главните герои са децата на семейство Шепърд. Родителите на Джуди и Питър отиват на опера, а скучаещите деца намират в парка захвърлена настолна игра със странно име. Започват да играят с отегчение, докато не осъзнават, че всичко, което им се случва в играта, става и в действителност. А играта не може да спре, преди някой от играчите да е достигнал Златния град Джуманджи.

За разлика от филма, илюстрациите са черно-бели, но това съвсем не ощетява визуалното им въздействие. Рисунките са много прецизни и отлично пресъздават емоциите на децата докато играят странната игра. Крис ван Алсбърг несъмнено успява да вмъкне читателите в действието. Да си призная, присъствието на лъва върху полицата на камината, носещите се в неудържим галоп носорози и огромният питон с шарки, подобни на дамската на дивана, ми създадоха съвсем реално усещане, че съм в стаята с Питър и Джуди. (Ха излежавай се сега на дивана безгрижно!)

Накратко, това е интригуваща история, която залага на присъщото не само на децата любопитство да узнаеш какво има в затворена кутия или какво ще се случи по-нататък. Играенето на „Джуманджи“ много ми заприлича на четенето на първокласен приключенски роман. Започваш без да знаеш какво да очакваш и, ако писателят е добър, докато напредваш в сюжета имаш усещането, че си вътре в историята – тичаш под дъжда, страхуваш се, изпитваш еуфория, когато се измъкнеш на косъм. А когато майка ти те повика за вечеря, с изненада установяваш, че не си помръдвал от фотьойла. Във всички останали случаи обаче не забравяйте да четете инструкциите, колкото и да са досадни! Освен ако не ви стиска да се окажете забъркани в шеметно приключение – книжно или действително.

Адмирации за прекрасното българско издание – твърди корици, плътна хартия и безупречен превод на Илиана Бенова – Бени. „Джуманджи“ е впечатляваща комбинация от текст и илюстрации, създадена за многократно прочитане и разглеждане и мястото й в домашната ви библиотека е съвсем заслужено.

P.S. Любопитен факт – любимият бултериер на Крис ван Алсбърг, Фриц, по традиция се появява във всичките му книги. Ще го откриете и тук – на третата илюстрация, маскиран като дървена играчка на колелца.

Прочетете и отзива ни за другата книга на Крис ван Алсбърг, „Полярен експрес“.

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.