Джордж и великанството на великаните

Дуото Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър е добре познато на българските читатели. На него дължим десетки широко известни и обичани от децата герои като Грузулака, Зог, Разбойникът плъх. Но Най-елегантният гигант в града изпъква сред всички останали. При това не само заради респектиращия си ръст, а заради друга своя далеч по-смущаваща особеност. Най-елегантният гигант…не говори в рими!*

„Какво гигантско недоразумение!“ – зацъках с език при първия прочит.

„Каква хитра идея!“ – закимах одобрително при втория.

След повече от дузина римувани книги на Доналдсън, излезли с логото на „Жанет 45“, немерената реч на разказвача определено привлече вниманието ми към иначе семплата история на Дългия Джордж. А тя е следната: Окаяно облеченият гигант решава да се премени в по-представително облекло и се отбива до местния магазин за голямогабаритни. Едва навлякъл новите си одежди, той чува тъжния хлип на простуден жираф. Жирафът се нуждае от шал и Джордж му услужва с вратовръзката си. По пътя си нататък той се среща с много други бедстващи животни и им подарява своите дрехи, за да им помогне да решат проблемите, пред които са изправени. До какво довеждат щедростта и добротата му, ще ви оставя да разберете сами.

Интересен ми се стори фактът, че оригиналното заглавие на книгата е „The smartest giant in town“. Макар че прилагателното „smart“ носи и смисъла на „елегантен“/“спретнат“, в по-честата си употреба то звучи като „интелигентен“. Наистина, Джордж притежава рядко срещана емоционална интелигентност  – способност да вниква в чуждите потребности и да откликва и на неизречените желания на околните. На български тази линия се поизгубва, но за сметка на това я има звуковата игра – елегАНТен гигАНТ. Това е един мъничък детайл, лесно уловим за финия радар на поетеса от ранга на Мария Донева – преводача на книгата. И е съвсем в духа на илюстрациите, които изобилстват от скрити сюжетни линии – обявата за изгубен жираф, запушилите ушите си хора край пътя (едва ли подскоците на гиганта са останали нечути).

Въпреки че в нея живее гигант, книгата, за която разказвам, е скромна по обем. Но и от 30-те й страници изобретателният родител може да почерпи безброй идеи за съвместни дейности с децата. Изкушавам се да предложа няколко такива.

Разбъркайте мащабите

Като всички гиганти, Джордж е висок, доста по-висок от всеки човек и всяко животно около себе си. Неговите чорапи могат да бъдат нечий спален чувал, коланът му е пригоден за мост. В очите на невръстния читател това е направо възхитително. Идеята те, малките, да станат най-големите наоколо, е пленителна за децата. А „Най-елегантният гигант в града“ дава чудесна отправна точка за занимания с промяна на мащабите:

-> Има едно място в България, където всеки петгодишен малчуган става Джордж (или Гъливер). Това е парк Мини България във Велико Търново – открита площ с десетки умалени макети на родни забележителности. Ако нямате път към старопрестолния град, разгледайте изящните междукнижни стайчета („book nooks“) на Сърджан Кръстевски или измислете заедно с детето си дизайн на собствена диорама.

-> Отбийте се в Музея на илюзиите в София, за да предизвикате възприятията на малкия човек. Ако прелиствате книгата с по-големи деца, допълнете изживяването с няколко епизода от Brain Games.

-> Поиграйте на „какво могат да бъдат нещата ми“. Можете ли да предположите за какви цели биха послужили вещите ви на по-дребните от вас същества? С малко упражнения рапанът ще започне да изглежда като мивка, сапунерката – като вана, обецата – като обръч и т.н.

Разгромете предразсъдъците

В града на Джордж хора, животни и гиганти съжителстват в мир и сговор. Прочитът на книгата е чудесен повод да поговорите с детето за това колко хубаво е да сме различни и колко ценно е да си помагаме взаимно, наместо да подхождаме с подозрение един към друг и да се осъждаме. Детската литература изобилства от истории, които учат децата да загърбват предразсъдъците. Например:

-> „ГДВ“ на Роалд Дал. Ето още един великан, при това Голям Добър Великан, с голямо и добро сърце. Както и Джордж, ГДВ ни показва, че не е никак задължително надхвърлящите ни по размери да са по-кръвожадни, по-могъщи и като цяло по-по- от нас. Те също могат да изпитват колебания, да се страхуват, да обичат и може би не им харесва, че околните се плашат и странят от тях.

-> „Мортина“ на Барбара Кантини. Мортина е необикновено момиченце. С наближаването на Хелоуин тя все повече се тревожи как ли кварталните деца ще възприемат факта, че е зомби. С огромно облекчение Мортина осъзнава, че външният вид не може да бъде пречка пред истинското приятелство и че там, където сме приети, можем да се почувстваме истински живи.

-> „Уини и Уилбър“ на Валъри Томас. Ако вярваме, че вещиците са само грозновати и злобни стари моми, чийто живот е посветен на това да провалят плановете на положителните герои, Уини ще ни се стори като глътка свеж въздух в магьосническия свят. Неуморната, жизнерадостна и любопитна стопанка на котарака Уилбър е доказателство, че заклеймяването на едни и други образи, респективно – хора – би ни лишило от множество прекрасни познанства.

В сюжета са заложени още сума теми, подходящи за философски дискусии: Какво означава да имаме? Кога сме хубави отвън и кога – отвътре? и пр. Предимството на добрите книги е, че се използват като помагало при инициирането на какви ли не разговори. А „Най-елегантният гигант в града“ е от добрите.

В заключение, нека се върна на своя съименник Джордж. Той е действително великан – и не само заради височината си. Джордж е състрадателен, щедър и безкористен – може би дори прекалено. Смятам, че е ценно да учим децата си да се грижат и за себе си и да не потъпкват собствените си нужди в името на чуждото благоденствие. Но, както често отбелязва любимият ми Михаел Енде, „това е друга приказка и ще бъде разказана друг път“.

* Едно уточнение: Драги читатели, спокойно! Стихотворната форма не отсъства съвсем и в тази книга – просто не целият текст е предаден чрез нея. Отдъх!