„Думи в тъмносиньо“ – класическа тийн любовна история

„Думи в тъмносиньо“ (изд. Orange books) на Кат Кроули е класическа тийн любовна история, в която един от главните герои е пожертван (тук за щастие още в началото), за да може хепиендът да е сладко-горчив вместо стандартно жанрово захаросан. С други думи, държим в ръцете си талантливо написан преднамерен тийнейджърски сърцераздирателен роман – не задължително със звездния статус на „Вината в нашите звезди“ например, но увлекателен, интелигентен и емоционален.

Главният герой Хенри Джоунс току-що е завършил гимназия, живее в Грейсланд, Австралия и работи в семейната книжарница за книги втора ръка „Зовящи книги“. Най-очарователното кътче в книжарницата е Библиотеката за писма – отдел с книги, които не са за продан. Клиентите могат да ги четат, но без да ги отнасят у дома. Могат да ограждат любими думи и изрази по страниците им, да пишат бележки в полетата или да оставят в тях писма до други четящи, които биха отгърнали точно тази книга (нарочни познати или пък случайни).

Рейчъл Суийти е най-добрата приятелка на Хенри – вярно влюбена в него от години, но Хенри, неподозиращ това, преследва красивата капризна Ейми, с която непрекъснато се събират и разделят. Рейчъл напуска града, скривайки любовното си признание до Хенри в любимата му книга в Библиотеката за писма, което обаче не стига до него и отношенията им застиват за години. След поредната раздяла (този път окончателна) между Хенри и Ейми, Рейчъл се появява отново и започва работа в книжарницата. Междувременно тя е преживяла огромна загуба – нелепата смърт на брат си Кал.

Паралелно с взаимоотношенията между Хенри и Рейчъл, следим и епистоларната любов на сестра му Джордж и непознат обожател, която се развива между страниците на книгите в Библиотеката за писма. В края на романа ще разберем ще успеят ли Хенри и Рейчъл да намерят път един към друг и дали Джордж ще открие щастието в лицето на загадъчния непознат. Всяка глава в книгата е написана в първо лице от името на някой от главните персонажи, което поне за мен разнообразява и освежава историята.

Книгата ме примами с това, че голяма част от действието се развива в книжарницата, описана поне толкова уютно, колкото повечето книги и филми за книжарници, които като неспасяеми книжни плъхове жадно сме поглъщали (и ще продължаваме да поглъщаме). Освен това, поради тематиката си, романът съдържа препратки към най-различни книги, които звучат любопитно и могат да отведат читателя към интересни „книжни“ открития. Така например си сложих мислена отметка да проверя най-накрая що за творение е „Гордост, предразсъдъци и зомбита“ – за пореден път някой ми я споменава в интригуващ контекст

Бонус за „Думи в тъмносиньо“ е и фактът, че всички главни герои в книгата обожават книгите и четат много, пишат изящно, мечтаят възвишено и еднакво дълбоко любят и страдат (на по-скептичния читател обаче това може да се стори не много реалистично).

За мое огромно разочарование, в крайна сметка на семейството на Хенри се налага да се прости с книжарницата по финансови съображения (а в такива случаи неминуемо си спомням за съдбата на вълшебната детска книжарничка на Мег Райън във филма „Имате поща“). И, разбира се, тъй като краят не е универсално щастлив за всички герои, читателските сълзи са гарантирани.

Имам още една вероятно твърде претенциозна и дребнава забележка: като човек, който обича книгите и се стреми да ги пази, през цялото време изпитвах вътрешна съпротива при идеята някой да драска в полетата на книгите, били те и втора ръка, дори и драсканиците да са поезия. Това през цялото време нарушаваше усещането ми за уют при четенето. За сметка на това обаче не бих отказала някога да намеря тайно любовно писмо, адресирано до мен между кориците на любимия си роман („Въздействие“ на Джейн Остин, за който се интересува ).

„Думи в тъмносиньо“ е номинирана в категория „Майстори“ на наградата „Бисерче вълшебно“ 2018.

Автор: Яна Кръстева