Дракони, феи и горещ шоколад
Преди няколко години българските читатели срещнаха момиче на име Авантюрин, което притежава дарбата да прави шоколад със съблазнителен аромат. По-паметливите вероятно си спомнят и за най-добрата приятелка на Авантюрин – смелата и хитра Силке. Независимо дали сте чели „Дракончето с шоколадово сърце“, или не, историята на Силке ще ви плени, стига да харесвате фантастични същества, заговори, съюзи и горещ шоколад.
Самата Стефани Бърджес разказва за намеренията си „Дракончето с шоколадово сърце“ да бъде завършен роман без продължения. Тя обаче толкова се привързва към образа на Силке, че решава да й посвети книга. Така се ражда „Момичето с драконово сърце“ (изд. „Ибис“), която може да се чете както самостоятелно, така и като продължение на предходния роман.
И така, Силке работи за „Шоколадовото сърце“, където човек може да опита най-хубавия шоколад в Драхенбург. Радва се на обичта на Авантюрин, както и на доверието на шоколатиерите Марина и Хорст. Но в сърцето й още царуват безпокойството и несигурността, настанили се там след смъртта на родителите й. Затова Силке си пробива с лакти път сред обществото в града и се опитва да намери свое твърдо място в него.
„Бяха изтекли толкова години спорове оттогава. Откакто бяхме стигнали този град и бях открила мои собствени, различни мечти, които ме отдалечиха от него. Дитер никога нямаше да ме разбере, нито пък мечтите ми. Никога нямаше да си върна обратно онзи по-голям брат.“
Един ден тя необмислено заявява пред градската тълпа, че работи за кронпринцесата. С дръзките си думи и поведение Силке успява да привлече вниманието на престолонаследницата върху себе си и се оказва арестувана. За нейно изумление, принцесата не желае да й налага наказание, а да я наеме на работа. В Драхенбург се очакват височайши гости – кралското семейство на феите. За тях се знае, че са хитри, пресметливи и винаги кроят планове. Задачата на Силке е да влезе в ролята на придворна дама, да се „слее“ с кралския двор и да научи тайните намерения на феите. А в замяна принцесата й обещава място и служба в двореца.
За Силке това е златна възможност да намери сигурен дом, да се откъсне от бедността и крайните квартали. Но скоро разбира, че мисията й няма да бъде толкова лесна. Работата й в двореца я изправя лице в лице с горчивите спомени и страхове от миналото, със собствената й ранимост. В крайна сметка застрашен се оказва не само Драхенбург, но и всички, които Силке обича.
„Подносът в ръцете ми беше изявление за това коя и каква наистина бях аз. А огненият послевкус на специалния шоколад на Авантюрин изпълваше устата ми като напомняне: бях се справяла сама на света, откакто бях навършила седем, но вече нямаше нужда да бъде така.“
„Момичето с драконово сърце“ се отличава с по-сериозен тон в сравнение с книгата за Авантюрин. Историята проследява тежкия живот на Силке и брат й Дитер и загубата на родителите им. Изпълнена е с политически ходове и стратегии, хладнокръвни решения, борба на интереси и ловко боравене с думите. А Силке претърпява множество провали, преди да спечели най-голямата битка – тази над себе си.
Особено интригуващо е развитието на Силке като герой. Тя демонстрира увереност, нахакано се захваща с трудни задачи и неотклонно следва целите си. Скоро обаче читателите разбират, че това не се дължи на вътрешна сила, а е отражение на нейната слабост. В действителност Силке успява да намери спокойствие и удовлетворение едва когато опознава чувствата си и им дава израз.
Книгата е особено подходяща за уверени читатели, любители на фентъзи жанра и неочакваните обрати. А аз мога да добавя, че най-добрата й компания е чаша плътен горещ шоколад с щипка индийско орехче и канела. Точно така, както го пие самата Стефани Бърджес, докато пише историите за Силке и Авантюрин.
