Драгомир Симеонов: „Да покажеш на детето удоволствието от книгата е специална мисия“

Драгомир Симеонов е български журналист, роден на 15 септември 1976 г. в София. Завършва културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгата“100 парчета история”. От 13 години  Драго е водещ на „Следобедния блок” в „Дарик радио“. Той е и автор в сп. EVA, както и в сайта www.webcafe.bg. Неотдавна го гледахме като водещ на предаването за млади музикални таланти по Нова телевизия – “Големите надежди”.

Освен сериозните кариерни постижения, той спада към четящите татковци. Обърнахме се към него с молба да се включи в рубриката „Как четат бащите?“ и да ни разкаже за срещата на сина му с книгите. Прочетете сами:

Обичаше ли да четеш като малък? 

Обичах да чета, но само неща, които ми бяха интересни. Задължителните книги не ме привличаха, затова пък често си препрочитах любимите. И до днес съм така.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Като съвсем малък – Емил от Льонеберя. После стана Шерлок Холмс.

Наказвали ли са те заради книга? 

Не. Отношението ми към книгите винаги е било специално и внимателно, така че никога не съм си позволил да станат повод за неразбирателство от каквото и да е естество.

Баща ти четеше ли ти? 

Да, но доста рано разбрах, че четенето е интимен акт, където трябва да участват всичките ти сетива. Затова когато не виждам буквите, думите и изреченията, не броя книгата за истински прочетена. Татко ми ми четеше като израз на нашето приятелство, но после аз си препрочитах книжката сам, за да я усетя по-добре, а и да видя не е ли пропуснал нещо.

А ти четеш ли на детето си и ако да – колко често? 

Откакто се научи да чете синът ми, не му чета книги. Той ми ги чете. Иначе преди четяхме всяка вечер – Пипи, Карлсон, Емил и т.н. Веднъж започнах да му чета Малкия Никола, а той я довърши. И щафетата беше предадена.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш? 

Беше още бебе на няколко месеца. С майка му се редувахме в будуването, защото той все още не спеше по цяла нощ. В моята смяна аз четях, но го правех на глас – за да свиква с гласа ми и речта изобщо. Книгите не бяха детски. Доста класика чу още в онази ранна възраст.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои? 

Обикновено да. Аз имам този навик от радиото – да предавам различни нюанси на повествованието и героите. Преправям си гласа обаче само за онези герои, които носят на преправяне. Главните герои, тези с които се идентифицираме аз и той, си остават с нашите гласове.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Не правя такава разлика. Класическите също са модерни, модерните пък бързо стават класика. Хубавата книга няма нужда от подобни определения. Важно е да е увлекателна и забавна. Другото да кажат историците и литературните критици.

При подбора на книги за четене на детето ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Има книги, които са още от детството на татко ми и ще са напълно подходящи за децата на сина ми. Но това не означава да пренебрегваме новите неща. Няма как да очаквам от едно хлапе да познава детската литература и да прави автоматично правилни избори. Но от друга страна удоволствието сам да си откриеш книга не бива да се отнема на никоя възраст.

„За“ или „против“ класическите приказки и защо?

Не харесвам класическите приказки. Често пъти те са адаптации на истории, които не са предназначени за деца. Твърде много извратени човешки отношения и ужас има в тях. Посланията им са объркващи; психологическите пластове са неясни и на хлапетата им е рано за тази среща, към която ние непрестанно ги тласкаме с най-добри намерения. Бройте ме „против”.

Имате ли специални читателски ритуали с детето ти?

Ако това да се настаниш удобно е ритуал – имаме. Иначе за нищо друго не се сещам.

Какъв слушател е детето ти? 

Внимателен, взискателен и ненаситен – като всички деца. Слуша с огромен интерес, изисква пълната ми концентрация (никакво разсейване) и винаги може още една глава, независимо колко дълго сме чели.

Посещавате ли с детето ти библиотеката?

Не. Но посещаваме непрекъснато книжарници. Четенето в библиотека губи от интимността си. Самият аз не чета там. А що се отнася до набавянето на книги – дълбоко вярвам, че хубавата книга трябва да е лична, не обща. Така че имаме голяма домашна библиотека; нея не я посещаваме, живеем в нея.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Ролята не само на бащата, но и на всички в семейството е ключова. Дали детето ти ще обича да чете и какво точно, често пъти си зависи единствено от него; но да му покажеш удоволствието от книгата е специална мисия. А пък изборът му да се възползва от това удоволствие или да потърси друго си е негов. Удоволствията не са задължителни за никого.

Рубриката „Как четат бащите?“ е в подкрепа на кампанията „Да бъдеш баща“ на Асоциация „Родители“. Не пропускайте да прочетете какво споделят и други четящи бащи за децата и книгите.

Ако не знаете защо да четете на детето си и откъде да започнете, проверете тук. А ако искате да споделите как вие споделяте книгите с децата си, пишете ни на мейл editors@detskiknigi.com.