Дневниците на загубенячката

Наскоро от Publishers’ Weekly изнесоха данни за най-продаваните детско-юношески книги в САЩ през 2012г. В челната шестица се кипреха четвърта и пета части от „Дневниците на загубенячката”. Реших да проверя дали случайно не са издадени и на български ииии…. удар в десятката! От „Студио Арт Лайн” са издали първата част през миналата година, а втората съвсем наскоро.

„Дневниците на загубенячката – Истории от един не толкова прекрасен живот” се явяват нещо като момичешки вариант на „Дневникът на един дръндьо”, но без готиния хумор на Грег Хефли. Автор и илюстратор е американката Рейчъл Рене Ръсел.

За какво става въпрос и коя е загубенячката?

14-годишната Ники Максуел започва учебната година в ново гъзарско училище, за което й е отпусната стипендия благодарение на това, че фирмата на баща й (за унищожаване на вредители) има сключен договор с училището. Тя няма приятели (и как да има, като току-що се е преместила!) и не е от ПГП (привлекателни, готини и популярни) момичетата. Идеалното ПГП момиче е Макензи – богаташка, облечена по последна дума на модата, заобиколена с групичка верни клакьорки и изпълнена с презрение към загубенячки от породата на Ники.

Естествено Ники едновременно мрази Макензи и иска да бъде приета в групичката й. Това води до поредица премеждия и неприятни случки. Обаче става и повод да намери цели две приятелки – Клоуи и Зоуи, и дори да привлече вниманието на едно от готините момчета в училище.

Трябва да ви кажа, че патилата на загубенячката Максуел нямат край и за голяма част от тях си е виновна сама. Когато си на четиринадесет не е лесно да отсееш нещата и хората, които са истински важни и лутанията могат да са изтощителни и болезнени. Ще успее ли Ники да се оправи в цялата собственоръчно забъркана каша, ще ви оставя да разберете сами!

На мен лично ми идваше в повече възклицанието „ОМГ!” през две изречения и постоянното тръшкане за най-новия iPad и най-модерните дрешки от мола. Но пък аз съм подминала тийнейджърската възраст отдавна. Подозирам, че ако бях 11-14-годишна щях да изгълтам книгата за нула време. И пак не съм сигурна, че щеше да ми остави трайни впечатления.

Все пак лятната ваканция се задава и ви препоръчвам да използвате историята за училищните терзания на Ники Максуел за запълване на дългите горещи следобеди.

 Автор: Лора Филипова

[club]