Дневникът на един нинджа – да бъдеш или да не бъдеш нинджа

В „Дневникът на един нинджа 1: Кланът на нинджите“ (изд. „Хермес“) Маркъс Емерсън залага на добре познатия (и успешен) модел на Джеф Кини и неговия Дръндьо. Всички необходими съставки са налице:

• 11-годишен кльощав нов ученик (Чейс);
• добронамерена, готина и популярна братовчедка, която не пести усилия да го приобщи към училищния живот (Зоуи);
• тайнствена група деца с черни пижами и маски (a.k.a нинджа клан);
• желание на главния герой да стане част от тази група;
• конфликт на ценностите на групата и героя;
• известно количество комични ситуации;
• обещаващ финал, който да ни накара да потърсим следващата книга от поредицата.

Всеки, правил кулинарни опити в кухнята, знае, че дори и да имаш необходимите съставки, няма гаранция, че ще се получи нещо годно за ядене. За щастие Емерсън е избегнал провала, като е успял да използва всички нужни елементи, без да обърка пропорциите или смесването им. Не се е получил и неповторим шедьовър обаче.

Ако сте по-опитен читател или такъв извън целевата възраст 9-12 години, сюжетът няма да ви впечатли особено. Не са предвидени изненади в развитието на историята или героите, нито пък мотивите за действията им са особено убедителни. Въпреки това подрастващите читатели лесно ще припознаят описваните ситуации, чувствата и дилемите на Чейс.

Кой не се е притеснявал от първите дни в ново училище? Кой не е бил заставян да избира между групичка готини ученици и разбиранията си за правилно? Кой не е бил неблагодарен и не е предавал поне веднъж приятел или роднина? Да кажеш истината и да признаеш грешките си, изисква много смелост, но обикновено е най-правилното решение на кашата, в която си се забъркал. Именно това е изводът, до който ще стигне и Чейс – не без да премине през перипетии, разбира се.

Накратко, „Кланът на нинджите“ е увлекателна, забавна и лесна за четене дори от по-неуверените читатели заради по-едрия шрифт, пряката реч и множеството илюстрации. Неангажиращо лятно четиво.

Илюстратор на „Кланът на нинджите“ е Дейвид Лий, а преводът е на Мария Демирева.