Участниците в петата дискусия в рамките на Годината на детската книга „Детска игра“ ли е преводът на детска литература?“, състояла се на 20 май в литературен клуб “Перото”, се обединиха около мнението, че задължителна предпоставка за добрия превод на детска литература са детайлното познаване на езика и подробната информираност за това как мислят децата днес, какво ги вълнува, какво гледат по телевизията и в интернет и на какъв език.
Преводачите разказаха, че ключът към най-добрия превод е мярката в придържането към оригинала. В същото време преводът трябва да е близък до възприятията на детето и тъкмо това е голямата отговорност на преводачите на детска литература.
„Изумена съм колко изобретателни са българските преводачи при показване на оригинала“, споделя Ева Кънева – преводач от скандинавски езици и носител на наградата „Преводач на годината от норвежки език“.
Според нея е важно да бъде постигната емоционално-експресивна еквивалентност.
Авторът и преводач Вера Петрова отбеляза, че много важен елемент е как ще звучи книгата, прочетена на глас, защото децата възприемат книгите чрез този, който им ги чете. Ефектът на играта трябва да бъде запазен. Преводачката защити позицията, че „колкото по-смешно и безумно – толкова по-добре“.
Участниците в дискусията разказаха интересни подробности за моментите на творческо безсилие, в които рано или късно всеки преводач е изпадал. Преводачите изразиха удовлетворението си, че все повече млади техни колеги посягат към предизвикателствата на детската литература.
