В Международния ден на детската книга (2 април) Национален център за книгата към НДК представи за първи път каталога „Детски книги от България: Съвременни писатели и илюстратори” („Children’s Books from Bulgaria: Contemporary Writers and Artists”). Това издание, подготвено изцяло на английски език, бе донякъде естествен резултат от раздвижването на българската литература, наблюдавано в последните години. - “Пъстри приказалки” и “Разкажи ми в рими” на Мая Дългъчева
- “Градът на скейтбордовете: Речното чудовище” на Мария Мартин
- “Всеки ден да е неделя” и “Слънчо гледа слънчогледа” на Янаки Петров
- “Нови приказки от цял свят” на Любомир Николов
- “Книга как се прави” на Ася Колева, която е включена и в каталога White Ravens 2016 на Международната библиотека в Мюнхен
- “Приключенията на мотовете: Здравей, ново утре” на Радостина Николова
- “Голямото приключение на малкото таласъмче” – успешната книга-игра на Никола Райков, издадена на латвийския пазар
- “Капризите на Оливър” на Боряна и Владимир Тодорови
- “Рибка” и “Двете кралства: приказки за гласовете на щастието” на Катя Антонова
- “Малката Божана в деня на боклуците” на Божана Апостолова
- “Приказка” на Захари и Силвия Карабашлиеви
- “Малки същества” на Петя Кокудева
- “Невероятните приключения на Унки Марлюнки. Книга за татковци” на Иван Раденков
- “Не е честно”, “Ние, мушмороците” и “Чудовище вкъщи” на Виктор Самуилов
- “Бъди ми приятел”, “Приказка за вълшебната флейта” и “Тина и половина” на Юлия Спиридонова
- “Илийчо и Август” на Сотир и Пенко Гелеви
- “Когато искам да мълча” на Зорница Христова и Кирил Златков
- “Вкусна география” и “Сладоледена реторика” на Зорница Христова
- “Децата на кактуса” на Велизар Николов
- “Пет приказки” на Валери Петров
- “Малки жабешки истории” на Йордан Радичков
- “Кукувицата” на Елин Рахнев
- “Цветният човек” на Иван Теофилов
- “Приказка за Ла Минор” на Анжел Вагенщайн
- “Лапи” на Т. Яна Якова – втората българска книга, включена в каталога White Ravens 2016 на Международната библиотека в Мюнхен
- “Мина, магиите и бялата стъкленица” на Весела Фламбурари
- “Пръстенът на нибелунга. Рейнско злато” на Елена Павлова
- “Островът” на Александър Секулов
- “Силвър” (продължение на “Островът на съкровищата”, издадено на български от “Прозорец”) и “Андерсенови приказки” (изд. “Захарий Стоянов”) – илюстрации на Любен Зидаров;
- “Приказки на Пушкин” (изд. “Софтпрес”) – илюстрации на Ралица Мануилова;
- “Колко ягоди растат по морето?” (изд. “Точица”) – илюстрации на Ясен Григоров;
- “Приключенията на Алиса в Страната на чудесата” и “Приключенията на Пинокио” (изд. “Хеликон”) – илюстрации на Ясен Гюзелев;
- “Малкият принц” с пластики и “Приказки колкото усмивка” (изд. “Сиела”) – дело на Дамян Дамянов.
“Издаването на “Детски книги от България: Съвременни писатели и художници” несъмнено е едно от най-важните събития в областта на книгоиздаването за последните години. Усилието да се подберат имената, които да седят редом до световните образци, е нелека и несъмнено отговорна задача, близка до подвиг.
Моята работа – по дизайна на книжното тяло и корицата също представляваше предизвикателство. С други думи – да подбереш и подредиш по страниците творби на хора, които се ласкаеш да наречеш свои колеги – художници като Любен Зидаров, Ясен Гюзелев, Тоня Горанова и т.н., не е никак лесна задача. Преди всичко исках графичното оформление по никакъв начин да не пречи на представените в книгата творби. Дизайнът не трябваше да доминира, а да е в графичен баланс с илюстрациите, да не ги притиска, а да им дава свобода.
За главен герой в корицата на каталога е използван един от най-характерните за българското народно творчество образи – този на ламята (не, стига с този дракон, ламя си е
). За разлика от приказката, в която главите са три, заради определена символика, тук те са две, тъй като каталогът символично е разделен на две части – писатели и илюстратори. На първа корица ламята бяга по условен терен, който пък е инспириран от традиционното за България изкуство на текстила и по-специално чергата. Цялостното внушение на композицията е за нещо динамично, развиващо се, но и хармонично и, поне според мен – красиво. Накъде бяга ли? На четвърта корица има стилизирано дърво, увенчано със златен плод. Натам и „бягат“ всички представени в каталога автори. Към признанието отвъд нашата територия, което несъмнено заслужават.”
). За разлика от приказката, в която главите са три, заради определена символика, тук те са две, тъй като каталогът символично е разделен на две части – писатели и илюстратори. На първа корица ламята бяга по условен терен, който пък е инспириран от традиционното за България изкуство на текстила и по-специално чергата. Цялостното внушение на композицията е за нещо динамично, развиващо се, но и хармонично и, поне според мен – красиво. Накъде бяга ли? На четвърта корица има стилизирано дърво, увенчано със златен плод. Натам и „бягат“ всички представени в каталога автори. Към признанието отвъд нашата територия, което несъмнено заслужават.”
Пътуването до Панаира на детската книга в Болоня на част от екипа на фондация „Детски книги“ с цел представяне на каталог „Детски книги от България. Съвременни писатели и художници“ е финансирано от програма „Мобилност“ за 2016 на Национален фонд „Култура“.
