„Дъщеря на дълбините“ – Рик Риърдън отдава почит на Жул Верн

Рик Риърдън няма нужда от представяне – книгите му за тийнейджъри, базирани на различни митологии, са отлично познати по целия свят. „Дъщеря на дълбините“ (изд. Егмонт) е начало на нова поредица, но този път в основата стои класически научно-фантастичен приключенски роман.

„Капитан Немо“ е едно от най-известните произведения на Жул Верн, а перипетиите на едноименният капитан с неговата подводница Наутилус са разпалвали въображението на поколения читатели. Сред тях е и самият Риърдън, затова не е изненадващо, че е избрал да поразсъждава „какво би станало, ако“ точно за Немо. Ако е бил действителна личност? Ако е имал достъп до алтернативни технологии, изпревали времето си с векове? Какви биха били наследниците му и пред какви изпитания биха се изправили в наши дни?

Ана Дакар и по-големият ѝ брат Дев са преки наследници на капитан Немо. Учат в академията „Хардинг-Пенкроф“ – нещо като военноморско училище, в което учениците са разделени в 4 дома (няма как да не се сетите за Хогуортс). В домовете Делфин, Главоного, Акула и Косатка се обучават бъдещи учени в различни области (комуникации, разузнаване, инженерни науки, медицина, военно дело, логистика). Целта на академията е да опази наследството на капитан Немо и да разкрива пред света технологичните му открития постепенно, в крак с моралното израстване на човечеството. Техен противник е институтът „Ланд“, чията цел пък е да се домогне до алтернативните технологии с цел печалби и власт.

Животът на първокурсничката Ана се преобръща за една сутрин, когато „Хардинг-Пенкроф“ е заличена от лицето на земята с един удар от неизвестен подводен обект с форма на стрела. Всички ученици загиват с изключение на класа първокурсници, които същата сутрин отпътуват, за да вземат изпитите си на учебния кораб „Варуна“. Така започва едно шеметно приключение, в което Ана и съучениците ѝ бягат от института „Ланд“, докато се опитват да открият една от тайните бази на капитан Немо.

Очакванията им са надминати, когато откриват не само базата, но и самата Наутилус. Като наследница на Немо Ана е единствената, която би могла да я управлява. С тази възможност идва и голямата отговорност да се превърне във водач на останките от „Хардинг-Пенкроф“, да взема решения за наследените от легендарния ѝ предшественик технологии и да се справи с голямо лично предателство.

Трябва да се признае, че макар да използва герой и история отпреди 150 години, Рик Риърдън успява да ги свърже с актуални и за нас проблеми.

Как взаимодействаме с технологиите? Дораснали ли сме да оценим моралните измерения на използването им? В състояние ли сме да преценим дали ни носят повече ползи отколкото вреди? Можем ли да се откажем от разпространението на свръхмощна технология, чиято употреба не можем да контролираме?

Освен с увлекателна и динамична история, написана в неговия отличителен стил, Риърдън приковава читателите като към тези по-генерални въпроси прибавя и лични. Ана Дакар е само първокурсничка, когато трябва да преодолее лични загуби, да поеме необичайно сериозни отговорности, да вземе важни житейски решения и, не на последно място, да се справи с опърничава и докачлива електрическа подводница на век и половина.

Решението на Риърдън да привлече вниманието на новото поколение читатели към един от бащите на научната фантастика е похвално. Далеч съм от мисълта, че мнозинството от тях ще се втурнат да четат оригинала, но дори само прочитът на „Дъщеря на дълбините“ дава изобилие от информация за героя и идеите на Жул Верн. Ако все пак имат желание, преразказаната от Дейв Егърс съкратена версия на „Капитан Немо“ (изд. „Сиела“) е чудесна възможност, но за съжаление е с изчерпан тираж и може да се открие само в библиотеките.

Преводът е на Александър Драганов. Книгата е най-подходяща за читатели над 10 години.