Даниил Хармс и Дамян Дамянов завладяват детската литература с „Как Колето Панкин летя за Бразилия…“

Ако сте от по-старото поколение, може би сте попадали на някой от разказите на Даниил Хармс. Гениален майстор на абсурда, той твори във времето на СССР, когато непримиримите натури с големи усти биват изселвани и репресирани, а творчеството им – забранявано.

Заради хапливия си език Хармс няма възможност да публикува произведенията си за възрастни и писането за деца става негов единствен източник на доходи. И макар да не понасял деца, авторът пише изключително отговорно за тази аудитория, оставяйки в наследство много детски произведения.

За първи път на български език излиза „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше“ (изд. „Лист“), при това с великолепните илюстрации на Дамян Дамянов и в превод на Бойко Ламбовски.

Колето Панкин решава да се развее до Бразилия.

С аероплан.

Приятелят му Петята Ершов изобщо не вярва и двамата непрекъснато се препират кой е крив и кой – прав.

Колето е всезнайко и раздава щедри обещания да донесе маймуни и папагали, докато Петята заема позиция на стар критик, готов да оспори всяка негова дума.

Двете момчета стигат до летището (аеродрум), откриват пилот и той дори се съгласява да ги закара до „Бразилия“.

След кратък полет двамата се озовават при туземци, които са „дребни, мръсни и много руси“. Сами се сетете, че не приличат нито на бразилци, нито на индианци.

Колето обаче упорито им говори на индиански (научен от книжка) и отнася здрав пердах.

Пердах ли казах? В никакъв случай! Колето ги е ступал здравата, но появата на един бизон разваля доброто впечатление.

Колибрито и кондорът пък въобще предлагам да не ги споменаваме!

„Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше“ (изд. „Лист“) е страхотна история за деца и възрастни с чувство за хумор. Текстът на Даниил Хармс няма да ви остави равнодушни, стига да не очаквате назидателна история с поука. Книгата представя полета на въображението на децата, който понякога може наистина да ги заведе до Бразилия или поне до съседното градче. В книгата се проявява майсторството на Хармс да твори нонсенсови истории, които печелят вниманието на читателя от първото изречение. 

Съчетанието на смешната история с великолепните илюстрации на Дамян Дамянов, комбинация между моливна рисунка и акварел, превръща изданието в личния ми фаворит от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“. Не трябва да подминаваме и превода на Бойко Ламбовски, чрез който Колето и Петята проговарят на български.

И макар това да е първото детски произведение на Хармс на български, искрено се надявам да не е последното!

Ето и няколко цитата, които ме накараха да се смея дълго-дълго:

„- Папагал е по-добре, той може да говори – каза Колето.

– А да пее може ли? – попита Петя.

– И да пее може – каза Колето.

– По ноти ли? – попита Петя.“

–

„- Папагали нещо не се виждат, но затова пък ей там има колибри – каза Колето.

– Ей там на бора ли? – попита Петя.

– Това не е бор, а палма – обиди се Колето.

– Ама на картинките палмите не изглеждат така – рече Петя.“

–

В зората на сталинския терор и битката за електрификация на целия СССР геният на абсурдизма Даниил Хармс, който никак не обичал децата, качва две момчета на аероплана за Бразилия. Подобен сюжет звучи леко абсурдно, но е факт – през 1928 г. Хармс пише историята „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” и тя се нарежда сред най-известните му произведения. За разлика от други негови творби, не е била забранявана и с него изд. „Лист“ отбелязва 75-годишнината от смъртта на писателя.

Колкото и да не харесвал да пише за хлапета, авангардистът се отнасял изключително сериозно към задачата да съчинява литература за тях. От края на 20-те години до края на 30-те той сътрудничи активно на детските списания „Еж”, „Чиж”, „Сверчок” и „Октябрята”, където публикува стихове, разкази, надписи към рисунки, шеговити реклами и главоблъсканици.

Именно текстовете за деца са неговият постоянен и в повечето случаи единствен източник на доходи. Както отбелязва изследователят на руския авангард Н. И. Харджиев, „Хармс не харесвал, че пише за деца, но той просто не може да пише лошо!”

През 1932 г. Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, детските книжки остават единственото му препитание. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе. През 1941 г., по време на Втората световна война отново е арестуван, този път за „пораженчески изказвания”. Избягва разстрела и постъпването в армията, защото симулира лудост. Въдворен е обаче в психиатрия, където умира от глад по време на блокада на Ленинград от хитлеристка Германия.