Даниел Киряков: „Да четете на децата си е начин да изградите силна връзка с тях, бащи.“

Даниел Киряков познаваме в светлината на философ, политолог и ПР-експерт. Днес той се представя като бащата на Стилян (почти на 9 г.) и на Аля (почти на 3 г.). Занимава се с комуникации – корпоративни, вътрешни, с институции и с корпоративна отговорност и устойчивост. Споделя, че книгите за него са прозорец не само към света, но и към неговото разбиране и подобряване. Това е и причината да го поканим да ни гостува в рубриката „Как четат бащите?“

Обичаше ли да четеш като малък?

Да, много.

Кой беше любимият ти литературен герой?

Не помня. Беше ми странен Ян Бибиян. После обикнах книгите от „Библиотека Галактика“. Вълнувах се и дори четях със страхопочитание класическите български автори – без изключение. Редовно си изчитах учебника по литература и история преди да е започнала учебната година. 

Наказвали ли са те заради книга?

Мисля, че не. 

Баща ти четеше ли ти?

Майка ми ми четеше. Израснах без баща. 🙂 

А ти четеш ли на децата си и ако да – колко често?

Четях на сина ми, докато той не се научи да чете. Сега двамата си измисляме една наша обща история- приключенията на един много умен и можещ младеж, който пътешества из света, открива приятели и инструменти, споделя знанието си и помага на хора в нужда. Дори вече си мислим да запишем отделните истории и да се опитаме да ги оформим като книга. Дръзко, а? 🙂 Сега той не ми дава да му чета. 

Чета на дъщеря ми, която е на почти 3 г. Проблемът е, че тя се опитва да говори на Алин-си-английски и държи да се изразява на него. 🙂 

Колко бяха големи децата ти, когато започна да им четеш?

Още от бебета. Малки книжки с дебели корици – показване на картинки и звуци. 

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Разбира се – иначе не е интересно и смешно. 

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Подбираме и от двата вида. Нужно е да се познават произведенията на класическите детски автори, но е нужно да се опознават историите и на модерните. 

При подбора на книги за четене на децата ти, откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Говоря с приятели за новите, следя сайтове и класации, в това число и конкурса „Бисерче вълшебно“, посещаваме книжарници и библиотеки. Дори купуваме импулсивно. А и сина ми си разменя книги със съученици. 

„За“ или „против“ класическите приказки и защо?

„За“ – нужно е да се познават, като по този начин детето навлиза в светогледа на автора, който често е повлиян от епохата, през която е била написана книгата. 

Имате ли специални читателски ритуали с децата ти?

Не, нямаме. Често – преди лягане, просто защото през останалото време имаме други задачи. Иначе, синът ми сигурно вече може да чете и под вода, когато книгата го грабне. 

Какви слушатели са децата ти?

Като попивателна-с-прекъсвания е синът ми, т.е. слуша и задава въпроси. Вероятно е класически Защотко.

А дъщеря ми иска да си измисля реплики върху това, което разказвам. Модерна шизофрения, би казал творецът. 🙂 

Посещавате ли с децата ти библиотеката?

Да. През лятото синът ми успя да изчете списъка с книги за лятото плюс още дузина. Така се превърна в любимец на библиотекарите от Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. (Почти се превърна книжен плъх, казва той самият за себе си 🙂 ) 

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Много. Възпитанието на детето, в т.ч. и възгледите за света и околните се формира в семейството. В него ролята и на бащата, и на майката е от изключително значение. Ако в едно семейство се чете и спортува, ще оформи детето като умна, четяща и уверена личност. Детето копира и доброто, и лошото поведение и се учи или да го повтаря или да го избягва. 

Коя книга четете в момента?

„Зайчето, което иска да заспи“ (Карл-Йохан Форсен Ерлин, изд. Хермес) и историите за Боб от поредицата „Градът на скейтбордовете“ (Мария Мартин, изд. ЕкоКидс). 

А коя книга самоят ти си прочел 123456 милиона пъти?

„Пътеводител на Галактическия стопаджия“. Банално, нали?

Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?

Определено. Когато бях дете, дори завидях на един мой приятел, за когото с майка ми му купихме луксозно издание на руски народни приказки през 90-те години на ХХ век. Второ копие нямаше в книжарницата за мен. А илюстрациите бяха чудесни – цветни, прецизни и изящни.

Радва ме фактът, че новите български автори и техните книги за деца са изпъстрени от изключителни автентични рисунки, които доизграждат образите от книгите.

Какво ще кажеш на бащите, които не четат на децата си? 

Да четете на децата си е начин да изградите силна връзка с тях, бащи. Надявам се, че мнозина го разбирате. Надявам се, че на много малко от Вас това ви струва странно или ненужно. Ако не го правите, знайте, че така нанасяте непоправими щети на техните личности и души. Което ще има последствия, когато станат юноши, младежи и възрастни – пусти, материални души, преследващи мимолетни удоволствия и страсти. Нали не искате това да им завещаете?