Народните приказки са една от темите, предизвикващи спорове сред родителите. Според някои този тип истории вече са доказали многократно своята стойност, според други те са морално остарели и могат да имат негативен ефект върху децата.
Народните приказки съществуват в почти непроменена форма векове наред, което не е случайно. Те отразяват културата, начина на мислене и функциониране на едно общество и се основават на събития и конфликти от реалния живот. Може да изглежда нереалистично как една девойка ще дели зърна леща от зърна грах и ще носи стъклени пантофки, но пък мнозина ще припознаят конкуренцията между сестри, сравняването, желанието за доказване и надмощие.
Традиционните фолклорни истории не се занимават с проблематичното възпитание, добрите маниери и морала. Те помагат на читателите си да се замислят за далеч по-всеобхватни теми като себереализацията, личностното израстване, устойчивостта, смисъла на живота. Удивително, но децата са в състояние да гледат на приказките по начин, различен от този на възрастните, и да си вземат от тях много повече, отколкото мислим.
Приказките успяват да опростят ситуациите, като премахнат всичко излишно и оставят само наистина необходимото. Това, от една страна, прави ситуациите лесно съпоставими, а от друга – улеснява децата в правенето на паралели и асоциации. По този начин приказките служат за опора на децата при сблъскването с проблеми и научаването на важни житейски уроци. А също така оказват влияение върху цялостното им развитие, регулирането на емоциите и проявата на емпатия. Когато децата се видят отразени в приказките, те се чувстват разбрани и свободни да изследват собствените си емоции и чувства.
Точно затова бях впечатлена, когато излезе сборникът „Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца“ на Надежда Милева и Петя Терзииванова (изд. „Enthusiast”). Както се досещате, нямах търпение да видя как децата ми възприемат книгата.
В началото книгата предоставя богата, конкретна и практична информация относно същността на приказките и кои от тях за каква възраст са подходящи. Защото най-малките деца могат да слушат до премала приказката за Косе Босе, но по-големите очакват вълшебства и магии и това се корени в етапа на психично развитие, в който се намират, както и в темите, които ги вълнуват. Сборникът предлага и ценна подкрепа на родителите с детайли за емоционалното развитие на децата, как те преживяват различните емоции, кое е нормално (макар и отстрани стряскащо) и кое – повод за притеснение и обръщане към специалист.
Приказките са разделени в няколко групи според емоцията, която онагледяват. А именно: страх и тревожност, гняв, тъга, радост, срам и вина, завист и ревност. След всяка история има поместени предложения за дейности, техники и игри с детето, с чиято помощ да изрази емоцията и да й придаде осъзната форма. Подсказани са и въпроси за съвместно обсъждане. С тяхна помощ ще разберете по-добре гледната точка на малчугана, неговите тревоги или объркване, а и ще му дадете повод да се замисли над важни въпроси. Обяснена е и символиката на основните персонажи и предмети в приказката, което улеснява разбирането й и разширява периметъра на посланията.
Защо народните приказки могат да служат като ключ към емоциите? Докато авторовите приказки са плод на еднолично творчество и промисъл, то народните съдържат в себе си колективно несъзнавано на много поколения. По тази причина посланията им са по-универсални и общовалидни. Често на малките деца им е трудно да назоват това, което чувстват, тъй като не знаят думата. Те разчитат на възрастните да ги упътят в бушуващата емоционална буря, а родителите, от своя страна, често мислят, че се подразбира какво усещат децата им. При малчуганите обаче емоциите по правило са силни и това пречи на осъзнаването им в момента. Тогава възрастният е този, който следва да назове чувството, да му даде име и да помогне на детето да го свърже с конкретни усещания, действия, хора и т.н.
И още, през първите си години децата изпитват затруднения да говорят за емоциите си. Приложените в книгата 9 карти с емоционални кратунки могат да ви помогнат да разберете по-добре детето, а то самото по-бързо да си даде сметка какво се случва. Можете просто да попитате „Виждам, че много се вълнуваш. На коя картинка приличаш сега?“.
Приказките в сборника лесно внушават идеята, за която за подбрани. В тях случващото се е описано достатъчно подробно, за да помогне на слушателите да разберат повече за героя и неговите мотиви и чувства, без обаче да са излишно дълги и затормозяващи. Редно е също така да спомена, че отделни думи или фрази са трудно разбираеми за по-малките.
За кого е подходяща книгата? Тя има много широко приложение и може да се използва в различни ситуации:
-> От детето – за приказка преди сън или осмисляне на нещо важно от деня;
-> От родителя, избрал да възпитава по-осъзнато;
-> От началния учител, подбиращ занимания за часа на класа;
-> От детския специалист, работещ с некооперативно дете;
-> От възрастния, който иска да си обясни дадена емоционална проява.
Видно е, че в „Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца“ са вложени изключително много усилия, че книгата е създадена да помага на много нива. Илюстрациите на Яна Казакова са с меки линии и форми и ненатрапчиви цветове, едновременно онагледяват приказките и успокояват погледа. Затова оставете настрана притесненията си относно валидността на народните приказки в съвременния свят. И не забравяйте, че с тях децата имат възможност да опознаят тежки теми и смущаващи емоции по безопасен начин.
