Чудо и Пакост сътворяват чудни пакости
Да поговорим за наистина забавните детски книги. Онези, които се четат без прекомерни очаквания, не поучават и не предпазват от беди. Които предлагат интересни истории, заредени са с хумор, развиват се с добро темпо и най-важното – разтягат устните в широка усмивка. Като „Чудо и Пакост“ и „Чудо и Пакост по света“ от Золтан Циган, галопирали от Унгария до България с издателство „Ракета“.
Чудо и Пакост са два свободолюбиви коня, които обичат приключенията. Единият, както подобава на името му, е пакостлив и неразумен, а другият вечно оправя кашите му и двамата се измъкват от тях като по чудо. Те живеят в чифлика на леля Ержи и чичо Шайо в градчето Гьодьольо. С какво точно се занимават там не е много ясно, тъй като непрекъснато си намират интересни занимания или се отправят на пътешествия. Не си мислете обаче, че пътешествията им приключват до близката гора. Чудо и Пакост пътуват до далечни страни, до други планети, напред и назад във времето.
„- Построил е космически кораб! Способен е на това! – изцвили Чудо. – Веднага трябва да отлетя при него! Сигурно е отишъл на Марс.
И тъй като Чудо добре знаеше – беше чел в учебниците – че на Марс за конете има само изкуствен овес и бензин, бързо се приготви за път, за да спаси Пакост, преди да е умрял от глад.“
Книгите категорично не са за тези, които търсят логическа развръзка или морални послания. Наопаки, историите за Чудо и Пакост целят само и единствено да разсмеят, да поднесат абсурдното по толкова хитър начин, че да забравим колко е невъзможно. Едва ли ще видите коне в пицария, нито ще ги чуете да си бъбрят с динозаври, камо ли ще повярвате, че строят ракета, готова да полети в космоса. Но в литературата всичко е възможно!
„- Ще го пусна като новина във вестника – заяви чичо Шайо. Целият свят ще се юрне насам. (…) Например при нас ще дойде някой, след като е паркирал неправилно, а ще се прибере като човек, който не трябва да плаща глоба.
– Великолепно! – съгласи се леля Ержи. – Ще дойде някой след матура и като се прибере, пак може да ходи на изпит.
– Е, това не. Няма да го рекламираме точно така, а с глобата за паркиране.“
Хуморът в историите за Чудо и Пакост не е само в самия сюжет и невероятните случки. Той е и в меката сатира, насмешливото намигване към човешкото поведение. В остроумните игри на думи, пресъздадени брилянтно и предадени също толкова добре от преводачката Нели Димова. В самата непредвидимост на текста, написан в моменти на волно галопиране на въображението. Илюстрациите на Андраш Бараняи пък са незаменимо допълнение и олекотяват иначе не толкова кратките истории.
„Чудо се върна скоро. Пакост му показа петстотинте форинта.
– Виждаш ли?
– Откъде се взеха? – попита Чудо.
– Натоварих догоре един вартбург. Дори и ремаркето му.
– Ах, ти, нещастен кон! С какво?
– С какво ли? Какво виждаш около нас? С това, което намерих. Със сняг.
– Със сняг? И кое животно е платило петстотин форинта да му напълниш колата съ сняг?
– Един дебел мъж. Беше много доволен, че колата му е пълна, и то на средна цена. Сега е щастлив. Само не знам какво ще стане, като си включи парното.“
Редно е да се отбележи, че книгите са специфични и вероятно няма да допаднат на всички деца. Има четива, които сякаш звучат сходно на различни езици и добиват международна популярност. Поредицата за „Чудо и Пакост“ (общо 3 книги, 2 от които преведени на български език) е с по-локална насоченост, игривостта на езика и типът шеги са по-обичайни за народите от Източна Европа. Доколкото западната литература взима превес в детските заглавия през последните години, на мнозина читатели стилът на Золтан Циган може да се стори чудноват. Но и точно затова двете книги са толкова свежи и открояващи се от повечето предложения в книжарниците.
Вероятно сега е идеалното време да се посмеете заедно с щурите Пакост и Чудо. Особено ако сте на село или броите конете по ливадите, покрай които профучавате на път към морето или планината. Доброто настроение е гарантирано!
