Червената шапчица, преразказана от Биатрикс Потър

Опитите на родителите да избягват приказки като “Червената шапчица”, защото са твърде кръвожадни, не са от днес. Финалът на приказката, в който вълкът получава възмездие, като коремът му е напълнен с камъни, силно притеснява възрастните. Дори се появяват толкова изкривени версии, че не става ясно как точно са спасени Червената шапчица и баба й, а звярът е оставен да избяга.

Класическите приказки имат важна роля в развитието на детето. Те предлагат архетипни образи и подпомагат децата да си изградят отговор на бъдещи предизвикателства, пред които ще се изправят (например да не ходят сами там, където има опасност и да не се доверяват лековерно на непознати). Възмездието за лошата постъпка също е важно – ако правиш зло и не си наказан, моралните норми се размиват.

Темата “Страшни ли са страшните приказки?” може да бъде разисквана дълго и ще я оставим за рубриката “Експертите говорят”. Подборът на версия на приказката, която да бъде прочетена на децата, също не е за пренебрегване. Ако търсите вариант, който да споделите с децата си, заложете на изданието “Златни детски книги. Приказки. Братя Грим” (изд. “Труд”) или евентуално потърсете издание от вашето детство с приказките на Шарл Перо.

“Червената шапчица, преразказана от Биатрикс Потър” (изд. “Труд”) е издание по-скоро за ценители, отколкото за днешните деца. В обичайния си стил писателката разказва историята, като адаптира френския оригинал на Шарл Перо и завършва с по-мрачен финал.

Текстът, създаден от Потър и преведен на български от Калина Бахчеванова, проследява пътя на Червената шапчица през английската провинция и срещата й с Вълка. Приказката предлага възможност за анализ на грешките, допуснати от героинята по пътя й към съседното село, където живее баба й. Красивите описания на пейзажа подпомагат полета на въображението и създават отлична възможност контрастният финал да разбуни духовете на читателя.

Изданието вероятно не би било толкова впечатляващо, ако не бяха илюстрациите на Хелън Оксенбъри. Световноизвестната илюстраторка подсилва разказа на Биатрикс Потър чрез нежни големи цветни илюстрации и малки черно-бели моливни детайли.

Именно нежните картини на зелени поляни, изпъстрени с аленочервени макове, заблуждават приятно читателя в началото, опитват се да го подготвят за финала чрез наслагването на по-тъмни краски и все пак носят възмездие в края, от каквото писателката ни лишава в последното изречение:

“И това бил краят на малката Червена шапчица.”

“Червената шапчица, преразказана от Биатрикс Потър” (изд. “Труд”) е издание за ценители. Отличава се с твърди корици, златни букви, плътна кремава хартия, великолепни илюстрации и чудесен превод. Тя носи характерния почерк на Биатрикс Потър, който е подсилен, а на места и омекотен от илюстрациите на Хелън Оксенбъри.

В книгата ще откриете и предговор от художничката, която разказва за работата си по изданието и за решенията си в края на книгата. Това е добра възможност онези, които приемат ролята на илюстратора единствено като допълнение към работата на писателя, да оценят важността на този елемент от правенето на детски книги.

Защо изданието не е съвсем подходящо за днешните деца?

Прочетох книгата с моя почти 6-годишен син. През цялото време слушаше притихнал и сгушен в мен, запленен от приказката (която принципно познава добре). Когато прочетох последното изречение и замлъкнах, той ме погледна укорително с думите: “Защо спря?”.  Затварянето на книгата и знакът, че няма повече, го оставиха разтърсен и невярващ. След няколко часа дойде, погледна ме и заяви именно това:

“Аз изобщо не съм удовлетворен от този финал!”

Аз също не съм удовлетворена, разбира се. Желанието за щастлив край винаги ме преследва и силно се бунтувам срещу книгите, които не завършват особено щастливо. Но животът не е само цветя и рози. Затова, ако сте готови детето ви да не е удовлетворено от финала, опитайте да му прочетете историята, преразказана от Биатрикс Потър. Ако ли не, четете си я сами и й се наслаждавайте – има поне 10 причини да ви стане любима.

 

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.