Черният заек

Едно от най-очарователните неща при общуването с деца са възможностите да следиш техните реакции в най-обикновени ситуации. Искате да ви дам пример? Веднага!

Излезли сте с детето на разходка, слънцето грее и то за пръв път забелязва, че има някаква тъмна фигура на земята, която го следва накъдето и да се запъти. Детето се върти, прави крачки ту наляво, ту надясно, но фигурата си е все залепена за подметките му.

Когато почти 2-годишната ми дъщеря за пръв път откри сянката си, много се смях на реакциите й. А когато преди време в една книжарница попаднах на книжката „Черният заек” на авторката Филипа Ледърс (също и илюстратор), нямаше как да не се засмея с глас, въпреки втренчените погледи на останалите посетители.

Защо? Ами защото белият Зайо се държи точно като малко дете, което току-що е открило, че има сянка. Едва излязъл от дупката си в един слънчев ден, някакъв Черен заек го преследва където и да отиде. Черният досадник изчезва едва когато Зайо се скрива в тъмната гора. Премеждието обаче съвсем не е приключило. В гората го погва големият страшен вълк и Черният заек неочаквано се превръща в спасител на белия си побратим.

Историята е простичка, поучителна и смешна, а илюстрациите и оформлението са великолепни (адмирации за издателите Артлайн Студиос). Удоволствието от четенето е гарантирано – както за вас, така и за детето. С една дума: Препоръчвам!