Чао, мило мече! или как играчките се смаляват

Картинните книги предлагат отлична възможност на малките деца да си обясняват света, в който живеят. В този тип издания са адресирани теми, които мъниците може и да не разбират, но на възрастния изобщо да не му хрумне да ги обясни.

Такава е темата за порастването. Децата растат и се променят, често чуват колко високи са станали и колко са големи. Подобна информация има значение за онзи, който има предварителни знания по темата. Но ако си малко дете и нямаш представа какъв смисъл носи „станал си висок“, понякога може да изпаднеш дори в тревожно състояние. Най-интересното е, че родителите може да не забележат тези тревоги – незначителни за възрастния, но сериозни за детето.

„Чао, мило мече!“ на Том Елиан (изд. „Панда“) ясно илюстрира подобна обичайна ситуация, в която детето се терзае, а родителят въобще не разбира проблема. Като описва порастването с великолепно чувство за хумор, авторът дава и на децата, и на родителите възможност да погледнат темата отстрани, да поговорят и да успокоят детето, че всичко тече нормално.

Историята е разказана през погледа на малко момченце. Баща му му подарява огромно плюшено мече, което да му помага да заспива.

Най-напред мечето е по-голямо от детето, но постепенно сякаш се смалява.

Героят е силно притеснен, но никой от родителите не се сеща да обясни защо мечето изглежда по-малко. Отговорът неизменно е, че то си е същото.

Том Елиан ясно показва както реакцията на възрастните, така и на детето: то не смее да говори повече с майката и бащата, но не престава да наблюдава с тревога смаляващата се играчка.

„Измервам го с чорапи.

Преди беше дълго шест чорапа и половина, а сега – само три.“

Постепенно героят намира своето решение и разбира, че щом мечето не спи при него в леглото, значи е пораснало. Трупането на знание по такава „обикновена“ тема от страна на детето отнема години, но с помощта на картинните книги времето може да бъде скъсено значително.

Безспорно книгата не би произвела такъв ефект без илюстрациите си. Художник е Джейн Меси, която рисува с акварелни моливи в нежни, пастелни тонове. Визуалният разказ въздейства силно на детето, което ясно може да види себе си в ролята на героя.

Особено хубаво хрумване е и включването на дете в инвалидна количка в една от сцените – важна крачка към развитието на емоционалната интелигентност и емпатията у децата от най-ранна възраст.

Преводът от френски език е на Светлина Боева. „Чао, мило мече!“ се отличава с голям квадратен формат и твърди корици, което я превръща в чудесна идея за подарък на децата от 2 до 6 години.

Ако ви изненадва препоръката за деца на 6 години, ще споделя и личния ми опит при прочита на заглавието със сина ми (почти на 7 г.):

Поканих го да му прочета книгата, макар да си се стори, че ще е за по-малки от него. По-скоро от желание да ми угоди, отколкото от първоначален интерес, той се присъедини. След третия разтвор вече беше абсолютно погълнат да проследи какво се е случило с момчето и мечето. Смя се с глас на идеята за измерване с чорапи. Накрая въздъхна, защото все още не е готов да признае, че е достатъчно голям да се раздели със своите плюшки. Когато текстът свърши, се наложи да прочета книгата още два пъти.

В заключение: не подценявайте картинните книги. На най-малките дават едно, на по-големите – друго. Илюстрацията носи познание за неща, които за възрастния са естествени, но за детето – не. „Чао, мило мече!“ (изд. „Панда“) ясно показва силните страни на подобни издания и си струва да й обърнете внимание.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg , Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.