Бурята на порастването във „Вратарката и морето“
Младата норвежка писателка Мария Пар е определяна като новата Астрид Линдгрен, а сравнения от този род винаги ме карат да се чувствам подозрителна. По стечение на обстоятелствата започнах с втората й издадена на български книга „Туне Глимердал“, която ме впечатли достатъчно, за да прочета и „Вафлено сърце“. Неповторимата фурия Лена и верният й сателит Триле грабнаха сърцето ми съответно с неизтощимата си енергия и с философското си отношение към лудориите и живота като цяло.
„Вратарката и морето“ (изд. Изида) е продължението на „Вафлено съце“ – Лена и Триле вече са 12-годишни и животът им бавно започва да се променя необратимо. Те все още са най-добри приятели, но в малкия свят на рибарското селце Кнерт Матилде нахлуват външни фактори.
Първо се появява русокосото холандско момиче Бригит, която ще бъде съученичка на Лена и Триле. Така момчето се изправя пред първата любов, обърканите си чувства и ревността на Лена.
После пък познатият и обичан треньор по футбол е сменен от амбициозния баща на техен съученик, който не приема участието на момичета в отбора (Лена е вратарка). Обаче човекът, който ще каже на Лена какво може да бъде и какво не, още не се е родил. Борбата й за утвърждаване като вратарка е въпрос на самоопределяне и разкрива най-добрите черти от характера на родената бунтарка.
Книгата е изпълнена с по-малко щури приключения и невероятни хрумвания от „Вафлено сърце“, но не се обезкуражавайте – хрумките на Лена не са свършили! Има строене на сал, събиране на лакомства по време на най-страховитата буря, ужасяващ концерт, смъртна опасност по море и тем подобни.
В характерния си ненатрапчив и неназидател стил Пар набляга на взаимоотношенията със съученици, роднините, учители, треньори и най-вече на промяната в отношенията между двамата главни герои. С лекота успява да покаже постепенното израстване на Лена и Триле и началото на промените в светогледа им. За пръв път те поглеждат извън рамките на родното си селце, за да търсят реализация на своите мечти.
Преводът на „Вратарката и морето“ е на Росица Цветанова, а резултатът е отличен.
Автор: Лора Филипова