„Бухтичка“ отказва да се чувства засрамена
17.06.2016

Кой определя критериите за красота? Кой лепи етикетите и поставя рамките? Кой казва какво е модерно? И защо ние трябва да му се подчиняваме?! Колкото повече се замислям, толкова повече се изумявам и ядосвам.

Красивото е субективно понятие, често е илюзия за същността на нещата, но поставянето на ограничения, втълпени на подсъзнателно ниво във възприятията ни, е чисто и просто осакатяване.

Сериозно, как се стигна от Рубенсовите жени до супермоделите на 90-те?!? И какво още ни очаква? Това робство е безумно. То ни е натрапено, възпитано и сякаш не подлежи на оспорване.

Революцията на момичетата, които не се вписват в стандартните рамки за красота, е неизбежна, а Бухтичка е нейният предводител по неволя.

Наричат я Бухтичка и Уил, и Уилоудийн. Тя е дебела. Щастлива. Несигурна. Смела. Руса. И рита задници… ако се налага.

Тялото й е било подложено на доста коментари и се е справяла с тях със самоувереност и тактиката „не ми пука“. Но, разбира се, стигаме до неизбежното „но“. Уил се влюбва в готино момче и целият й свят се пропуква.

Бо преобръща всичко, което тя е мислила са себе си – увереност, дискретност, гордост се валят в прахта на предвидимия до вчера живот. Когато орбитата на света й се ориентира по един конкретен човек, това е признак на любов. И е толкова сладко и сантиментално, и глупаво, и вярно.

Комплексите са предразсъдъци за самите нас, а Уил лесно им се поддава, дори да не го показва или признава.

Себепознанието, от друга страна, е сложен процес, който никога не спира, защото дори да разберем себе си в даден момент, ние постоянно се променяме, така че сме хванати в омагьосания капан на търсенето на собствената си ценност и желания.

Уил се намира в етап, в който чака животът да се случи. Не познава себе си, не знае какво иска и определено не усеща промяната, витаеща във въздуха на гимназията. Но ако чака промяната към по-добро, ще чака наистина дълго.

В миг, граничещ с умопомрачение, Уил решава да действа и се записва в конкурса за красота, с който родният й град толкова се гордее.

Конкурсът и футболът изваждат  този град от собствената му кожа и го превръщат в нещо повече. Защото когато светлините на стадиона светнат и завесите се вдигнат, ние се превръщаме в най-добрите версии на самите себе си.

Записва се, защото няма причина да не го прави и защото отказва да се извинява за начина, по който изглежда. Тялото е обвивка – остарява, сбръчква се и увисва, накрая умира. Може и да не ни е особено любим този факт, но е факт. Тялото трябва да е уютен дом за душата ни, защото „сме преходни тела в един постоянен свят“.

Ако искаш да си принцеса, бъди принцеса – намери принца, дай му да се разбере, открадни му коня! Животът е прекалено кратък, за да не правим това, което ни е на сърце.

А какво ще кажат хората? Кои са хората? Безименна маса, която няма значение. Ти живееш със себе си и с тези, които истински те ценят.

„Не винаги е нужно да спечелиш конкурс за красота, за да носиш корона“, но опитът не може да бъде излишен.

…няма значение кой си, винаги ще има някой, който е по-красив или по-умен, или по-слаб от теб. Съвършенството е прости някаква неуловима сянка, която преследваме.

Толкова години цивилизация би трябвало да са ни научили на подобни елементарни истини, но май винаги ще имаме нужда да си ги казваме.

Уилоудийн се изправя срещу обществото, срещу майка си, срещу себе си и печели най-важното: себеуважение и вяра, че може да бъде самоуверена, блестяща, силна също толкова лесно, колкото твърдоглава, дебела и отчаяна.

Певицата Доли Партън – символ на решителното отстояване на себе си, е неотменната подкрепа на Бухтичка в нейната битка. А счупената врата, която не може да бъде отворена, е сполучлива метафора на отказа да се откриеш пред света. Има ли начин счупеното да бъде поправено? Ще се заеме ли правилният човек и къде е скрит ключът?

Оказва се, че думите са отговорът. Споделянето е заклинание за любов, връзката е само между двама души, а новите възможности са винаги пред входната врата.

„Бухтичка“ (изд. „Софтпрес“) на Джули Мърфи е за тези, които поне веднъж не са се чувствали удобно в кожата си, следователно за всички. Чете се неусетно и се разлива като хубаво розе в лятна привечер. Книгата мигновено се нареди сред любимите ми YA заглавия, защото е написана умно и секси, и без да натежава, успява да постави ударение на точните моменти.

В тази книга има искра и звезди, тя е прегръдка и любов. Няма нужда да търсим повече. Поне засега.

Ревюто е публикувано първо на www.azcheta.com. Прочетете и ревюто на Лора.

Автор: Цветомира Дукова

Автор: Цветомира Дикова

Текстът първо е публикуван в “Аз чета”.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар