Божана Апостолова: „Четенето в най-голяма степен ни съхранява живи“

Име: Божана Апостолова

Ще ни споделиш ли нещо важно? Поради големия интерес на децата към „Малката Божана”, вече на път да стане поредица, самите деца изпращат до издателството свои разказчета и приказки. Най-интересни и най-много сме получили от 23-то основно училище в София, от деца от Ямбол и от Пловдив. Тъй като повечето са впечатляващи като текст и като умение на детето да борави с фантазията и словото, издателството реши да направи от разказчетата и приказките им  книжка със заглавие „Деца дописват Малката Божана“. Така че ако някое дете е пропуснало да ни прати своето разказче или приказка, има още един месец, в който може да го направи. Книжката ще бъде илюстрирана от деца-художници. Очакваме още писма, разказчета и приказки на талантливи деца.

Кога написа първото си произведение? Първото си детско стихотворение написах в трето отделение за училищния конкурс за стихотворение, посветено на патрона на училището Христо Смирненски. И естествено, го изпратих на детската писателка Леда Милева, защото ми се искаше час по-скоро да го видя на страниците на списание „Дружинка“. Получих отговор от голямата ни писателка: „Мило дете, опитите да се пишат стихотворения са хубаво нещо. Четете повече художествена литература“.

Но аз не знаех какво е художествена литература, мама също не знаеше, а татко беше починал. Затова отидох в библиотека „Иван Вазов“ и попитах: „Извинете, тука има ли художествена литература?“. Младата библиотекарка ме попита: „А ти имаш ли картон?“. „Какъв? За рисуване ли?“ – отговорих аз. Тя ме погали по главичката, направи ми картон и ми връчи три книжки с отговора: „Библиотеката е пълна с художествена литература. Аз ще ти давам по три, ти ще ги четеш – докато изчетеш всичката художествена литература в библиотеката“.

С това искам да кажа, че писателят трябва да знае много, да чете и да се усъвършенства непрекъснато, защото талантът никога не е достатъчен сам да изяви писането му.

Досега съм написала девет стихосбирки. Преди две години Леда Милева ми каза: „Божана, много харесвам Вашата поезия“. Като знаех, че тя получава хиляди писма (а аз бях никоя, че да ме запомни), попитах: „Реабилитирахте ли детството ми? “, засмях се и й разказах историята, която сега разказвам на вас.

Автор съм и на три романа и пет книги за деца. Идеята за поредица детски книжки за Малката Божана ми хрумна, след като се роди внучката ми и така безшумно и отведнъж изпълни сърцето ми, че неволно я избрах да стане съавтор на детската поредица „Малката Божана в нощта на чудесата“, „Малката Божана в деня на боклуците“ и „Малката Божана в подводния свят“.

Каква мечтаеше да станеш? Не знам защо, но винаги съм мечтала да стана хирург – да лекувам хората и да спасявам живота им. В крайна сметка, медицина се следваше само редовно, а семейството ми не можеше да ме издържа, затова записах задочно и завърших българска филология с втора специалност история. Писането никога не ми е било самоцел. Когато отвътре ме напира да напиша нещо, то просто си идва самичко, като любим човек, и само избира формата.

А за какво мечтаеш сега? Не знам дали е мечта, но ужасно искам „Малката Божана“ наистина да се превърне в поредица, т.е. да напиша още две или три книги (най-малко). Заедно с това ми се иска да напиша и една книга за духовността, за това как Вера Мутафчиева, Малина Томова, Георги Божилов–Слона , Иван Цанев, Петър Анастасов чрез приятелството си са ми помагали да се изграждам като човек и като личност.

Защо пишеш за деца? Че има ли нещо по-ценно, нещо по-чисто, нещо по-скъпо от децата? Общуването с тях те кара да хванеш писалката ей така – изведнъж.

Лесно ли измисляш героите си? С такава „съавторка“ като малката Божана се измислят лесно. Те са навсякъде около нас, в самия живот, ако щете.

Коя е любимата ти детска книжка? Много са. Във всяка книжка намирам нещо интересно. С огромно удоволствие чета и „Пипи Дългото чорапче“, и „Мечо Пух“, и „Алиса в страната на чудесата“, и „Червената шапчица“, и „Пепеляшка“… Отворете ги отново, макар и вече пораснали деца, и вие сами ще се убедите в това.

Защо е важно да четем? Защото обогатяваме себе си, защото чрез четенето откриваме себе си и в крайна сметка, защото ако не четем, ще заприличаме на стадо овце, което нито знае накъде е тръгнало, нито знае откъде да мине, а просто гледа да си напълни търбуха и толкова. А това е безсмислен и скучен живот. Четенето в най-голяма степен ни съхранява живи.

Какво ще пожелаеш на младите читатели? Да продължават да четат, да четат с радост и с желание, да откриват себе си. И най-важното – да са живи и здрави!